Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 20

Нова глава, която можете да прочетете с чаша кафе за разкош. ❤️

Да̀ниел
Вечерята минаваше доста спокойно, Елизабет комуникираше повече с майка ми, почти не ме поглеждаше. Съгласи се на това, което ѝ предложи великата Поля Бандова. Да бях на нейно място, аз също щях да приема, при такива условия. Беше си оферта един път.
-Много се радвам, че ще бъда част от нещо толкова голямо. - каза Лиз, докато гледаше майка.
-Аз също, тогава е голям шанс за теб, за да научат още повече хора за това, с което се занимаваш. Кой знае, може да не е последната ти такава задача. Така че, кажи на гаджето си, че 5 дни ще отсъстваш от България. - ухилената ми майка ѝ смигна.
-Ам... нямам си приятел, спокойно. - Елизабет се изчерви, а аз кипнах. Станах, а двете ме погледнаха изненадано. Не казах нищо, а се запътих към хостесата. Щях да съжалявам после за това, но си имам достойнство, мамка му. Толкова много съм се променил, откакто се запознах с Елизабет, защо не го забалязва? Приближавайки се към тъмнокоската на входа, бръкнах в якето си и извадих визитката си.
-Здравей, аз съм Да̀ниел, приятно ми е. - усмихнах ѝ се, както бях правил пред всички кифли, които исках в леглото си.
-Дара, на мен също. - запърха с мигли
Обърнах се леко към масата на която бях преди малко, двете жени ме гледала. Майка ми с изненада и яд, а другата с разочарование. По дяволите, дори в очите не виждах капка ревност. Гледаха ме още няколко секунди и продължиха да си говорят.
-След работа съм свободна. - леко ми нашепна тя.
-Не си прави труда. -взех си обратно визитката, без да забележе никой и тръгнах към тоалетната.
Толкова се чувствам слаб пред Елизабет, не се побирам в кожата си. Прави ме на луд, без дори да си прави труда. Не мога така. Тия игрички не ми се нравят. Винаги става така, както искам аз! Взирах се в огледалото още малко и изкарах коката от вътрешния си джоб. Носът ми пое една бяла  линия. Избързах си носа и поех отново към масата. Как ще да изкарам 5 дни с нея и майка ми? Не ми го побираше акъла. Седнах, а те все едно че не ме забелязаха.
- И така, Елизабет. Всичко, което исках да ти кажа и предложа вече го знаеш. Радвам се, че се съгласи. Утре ще пратя шофьор в магазина ти. Прочети и подпиши документите. В петък тръгваме. Разбрах, че си в къщата на Настя в момента, между другото много съжалявам за това, което ти се е случило. В петък в 5 часа сутринта, шофьорът на Анастасия, ще те донесе до летището.
-Благодаря Ви много! - не знаеше какво да каже момичето срещу мен. Беше развълнувана, но и тъжна е същото време. Защо ли..
-Не искам да ми говориш на Вие, вече се разбрахме. Шофьорът ме чака, оставям ви да допиете бутилката с вино. Приятна вечер. - майка ми си взе чантата и тръгна. Остави ни двамата. Елизабет изчака майка ми да излезе през вратата на ресторанта и посегна към нейната чанта, но в този момент сграбчих ръката ѝ.
-Къде отиваш? - държах ѝ сметка, макар че не трябваше. Коката си показваше рогата.
-Не ме стискай, Да̀ниел. - каза през зъби, но си седна на мястото, защото я болеше. - Ще ми стане синина, пусни ме! - извика леко
-Няма да си тръгваш.
-Че кой си ти, че да ми казваш?
Мълчах и не я поглеждах, защото.... аз не бях това, което тя заслужава, но нямаше и да е с друг.
-Имам работа. - вдигнах поглед към нея след тези думи.
-Сега? С кого? Не е ли малко късно? - ревност жилна гърдите ми
-С Никола. Имам работа с него. Писа ми преди малко, че иска да се видим.
Не чувах, всичко пред очите ми беше червено. Все едно бях бик и ще влизам излизам от клетката си.
-Никола? - изплюх аз
-Да, защо? - спокойното ѝ отношение ме вбесяваше още повече, не се побирах в кожата си, ако не ми даде обяснение до 2 минути, ще усети гнева ми много брутално.
-Не те разбрах нещо. - говорех през зъби. -Какво ще правиш с тоя уръфлек?
Погледна с поглед, с който не ме беше гледала досега. Някак безразлично.
-За разлика от теб, той не ходи в тоалетната, за да се друса и след това да се държи отвратително с мен! - тези думи бяха като шамар в лицето ми. Отварях и затварях уста, защото не знаех какво да кажа. Докато я гледах с недоумение, тя си взе нещата и излезе през вратата, без да се обръща назад.
Не помня как съм стигнал до Клише, но вече се наливах с водка. Музиката кънтеше, навсякъде имаше курви, които искаха да са мои.
-Брато, какво става? - някакъв ме хвана за рамото, обърнах се и разпознах дилъра, който ме снабдяваше с кока.
-Колко пъти съм ти казал да не идваш в бара ми? - блъснах го в гърдите.
Милиони разговори с това лайно да не продава в Клиле, но той не слуша. Само това ми трябваше. Не ми беше виновен, но трябваше да си го изкарам на някого.
-Разкарай се от тук.
-Пак си друсан на куче, брато. - изхили се в лицето ми. Не чаках втора покана. С един удар го свалих на земята и започнах да го налагам. Удар след удар, лицето му потъна в кръв. Кокалчетата ми изтръпваха след всяко срещане с лицето му. Не виждах хората около мен, никой не смееше да ме бутне. Преди лицето ми бяха само Елизабет и оня пътник Никола. Бях меко казано бесен. По едно време двама от охранителите ми ме издърпаха.
-Да изчезне на секундата. - изкрещях и се запътих към офиса си.
Дишах тежко и виждах само нея. Мамка му, какво се случва с мен. Нещо опари очите ми. Това сълзи ли бяха? Не, не, не. Не мога да плача заради нея. Избързах една току що паднала сълза и излязох. Съжалих, че дойдох и тук. Как исках в момента да е при мен, да сме в моя апартамент и да ѝ сготвя нещо. Тя дори не знаеше, че мога са готвя. Нищо не знаеше за мен, а аз развалих всичко, още преди да ѝ дам шанс. Мислите ми бяха пълен хаос. На излизане от бара, предупредих мутрите на входа да не пускат вече Димо, защото ако още един път дилър влезе ли в бара, ще бъдат уволнени.
Бях спрял колата далеч от изхода, защото някакъв идиот беше спрял на служебното ми място. Вървях и си гледах в телефона, когато чух стъпки зад мен. Докато се обърна, някой сложи торба на главата ми, друг ми хвана ръцете зад гърба и започнаха да ме налагат двама, където свареха. След толкова много удари ме свлякоха на земята. Лежах без да мърдам, защото мръдна ли, щяха да ме довършат.
-Уби ли го, бе? Идиот! Казаха само да го пребием, мамка ти! - не разпознах гласа, отговор на въпросите, който зададе единия от тях, така и не получи. Не мърдах. Затворих очи, защото усещах болка, започнах леко да се унасям.

Светлината, която пронизваше очите ми, след като ги отворих беше адски силна и изкуствена. Бях в болницата. Огледах се, нямаше никой в стаята ми. Гърлото ми беше пресъхнало, исках вода. Повиках сестрата с копчето до леглото, а тя веднага дотърча. Събудих се като сам куче в болницата.
-Здравейте, господин Бандов. Как сте? - приветливо ме поздрави сестра на средна възраст.
-Като пребит. - казах и отпуснах главата си на възглавницата
-Извадили сте късмет. Имате само пукнато ребро. Външните травми са повече. Полицията е отвън и Ви чака, за да дадете показания.
-Искам вода. - не ми пукаше за шибаните полицаи. Исках да си ходя. - Няма да давам никакви показания. - отговорих след това. Знам, че оня олигофрен Димо-дилъра ме подреди така. Знам и как да се оправям с него, нямаше да е с полиция.
Загледах се в една точка, вече започвах да чувствам болка. Когато дишах, когато се мръднех, по всяко време.
Вратата леко се отвори и Анастасия надника леко, за да се увери, че не спя.
-Дани? - тя се приближи към леглото с насълзени очи
-Хей, Сис. - усмихнах ѝ се леко. - Моля те, не плачи. Дадох показания преди малко, ще разберат кой го е направил. - стиснах леко ръката ѝ, а не след дълго влязоха Пит и мама.
-Къде е Елизабет? - гледах тримата, но не получих отговор
-Къде ти е телефона, Да̀ниел? - сякаш не бях попитал за Лиз, сякаш не ме бяха чули.
-Откъде да знам, може да са го откраднали, Пит, ще отидеш ли да ми купиш нов и да с оправиш картите?
- Разбира се. - двамата със сестра ми станаха  и се запътиха към вратата
-Благодаря, човече. Знаеш ли? - той се обърна към мен. - Вземи два еднакви.
Гледаше ме с недоумение, но не попита защо. Майка ми остана още малко, но сестрата ѝ каза, че часовете за свиждане са приключили и че утре следобяд, ще ме изпишат.

Дори не можех да ѝ звънна. Не болеше толкова от боя, а от това, което тя ми причиняваше, без дори да осъзнава.

Гласувайте и коментирайте, моля виии! ❤️