Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 33 🔞(ФИНАЛ)

Елизабет

Прекрачих прекрасниия мъж до мен и седнах в скута му. Езикът му правеше пътеки от ухото ми до шията и обратно. Бях страшно възбудена, а дори не ме беше докоснал. Беше го страх да не се отдръпна. Лицата ни бяха все още мокри от сълзите, които и двамата изплакахме. Намерих устните му и захапах долната.
-Искам те. - прошепнах срещу него, а погледът му беше измъчен. - Наистина, Дани! - очите му се напълниха отново със сълзи. Не правеше нищо, дори не ме докосваше, само ме гледаше с мек, нежен поглед.
Хванах краищата на потника си и го издърпах през бавно глава. След това посегнах, за да разкопчея сутиена си, но той ме спря.
-Остави го, харесва ми. - дръпна чашките надолу, а циците ми натежали от възбуда се изсипаха отвън.
-Перфектна си. - докато ме гледаше в очите и ми говореше, два от пръстите му пощипваха зърното ми, което беше толкова твърдо.
Устата му обви в топла целувка другото, а аз не издържах. Отметнах се назад в екстаз, като му предоставях идеален достъп до гърдите си.
-Можеш да свършиш само така, сигурен съм. - мръсните му думи ми харесваха и да, можех да свърша.
Посегнах към дънките му и започнах да ги откопчавам. Пръстите ми трепереха от нетърпение.
Толкова много го желаех и така чаках този момент.
Дръпнах боксерките надолу, а той се опря в корема му масивен и тежък. Хванах го с ръка, без да се замислям и започнах да движа бавно и мъчително нагоре надолу. Погледа ми намери неговия. Беше толкова тих. Наблюдаваше ме с възхищение.
Приближих се по-близо му.
-Харесва ли ти? - облизах мекото на ухото му, а той преглътна тежко.
-Не мога да опиша с думи. - хвана главата ми грубо с две ръце и ме целуна. Обладаваше устата ми, както никога досега. Облизваше ме, шептеше, че ме обича, докато аз не спирах да движа ръката си.
-Чукай ме, Дани. - явно не се нуждаеше от повече, защото рязко ме обърна по гръб и ме притисна с тялото си.
-Искаш да те чукам? - захапа едно от зърната ми и до дръпна силно, а аз извиках от желание.
-Да. - успях да изрека само.
Не му бяха нужни повече покани.  Грубо смъкна дънките ми надолу, а прашките с които бях хвана в юмрук и ги разкъса.
Не знаех, че мога да стана още по-мокра от това, но кълна се, подмокрих се още повече. С едно рязко движение и без предупреждение Да̀ниел ме изпълни цялата.
Извиках. Силно.
-Мамка му. - последва ме той. - Мога ли да се движа? - сякаш осъзнал какво е направил спря и не смееше да мърда.
Кимнах. Не ме болеше. Изпитва неистово желание. Копнеж. Този мъж ме побърка.
Не чакаше и секунда повече. Започна да тласка в мен с бясна скорост.
-Толкова е прекрасно. - шептеше насечено.
-По-силно.
Тихият смях, който се откърти от гърдите му, беше вълшебен.
-Харесва ти, нали, Елизабет? - обичах, когато ми говореше така.
Вдигна единия ми крак във въздуха и се зарови още по-надълбоко.
Малката спирала на удоволствието започна лека по лека да се разплита, а той не спираше.
Ръката му докосна набъбналия ни клитор, а на мен само това ми трябваше, за да се разпадна около него. С кръгови бързи движения не спираше да ме обработва.
-Свърши с мен, Лиз. - темпото му стана още по-бързо и неконтролируемо. Краката ми започнаха да треперят, това което виждах беше Дани над мен, а от красивото му лицето струеше истинско удоволствие. Съвършено.
Стиснах силно очи, но той забеляза.
-Погледни ме, Елизабет. - заповяда той. Чукаше ме и ме гледаше право в очите, а това правеше всичко много по-интензивно и интимно.
-Сега, Лиз. - хвана зърното ми и силно го засмука. Това беше.
Викът, който дойде от мен беше силен, сигурно съседните къщи са ни чули, но не ни пукаше. Да свършим заедно, да гледам удоволствието на лицето му, как целия трепери, заради мен... беше най-Великото нещо.
-Обичам те! - със сълзи на очи го казах, защото обичах с всяка клетка на тялото си този мъж.
-Обичам те! - той също побърза да изтрие сълза от лицето си, но аз я улових първа.
Легна до мен и силно ме притисна към себе си. Нямаше нужда от приказки. Наслаждавахме се на любовта си, защото любовта понякога няма нужда от думи.