Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 15

Елизабет

Отворих си едното око, само за да погледна часа. 04:26. Мамка му, ще заспя ли скоро. Станах, отидох до кухнята и си налях чаша топло мляко. Нали много го хвалят, че помагало да заспиш по-бързо. Загледах се в цигарите на масата. Не бях пушила от 2 дни, може би. Без дори да осъзная, че не го правя. Гледах ги още малко и ядосано отворих кутията и запалих. Не мислех, не исках да  мисля за нищо. Просто се насладих на цигарата. След 20 минутно висене на кухненския ми стол и гледайки в една точка, усетих че очите ми се затварят. Легнах си, но една пареща, голяма сълза се търкули по бузата ми. Как мога да не мисля? Стиснах очи, плачейки дълго и тихо, не знам кога съм заспала, но се радвам, че съм.

Отваряйки очи, не знаех какво става. Навън беше ясно, слънцето ми бъркаше в очите, а аз не мога да се ориентрам защо по това време още спя. Скочих от леглото така, че ми се зави свят. Започнах да се оглеждам за телефона си, но не го намирам, след това обърнах цялото легло, а той тупна от чаршафите на пода. Вдигнах го и съжалих, екрана ми се беше напукал. Не, не, не. Това не се случва на мен. Избухнах пак в сълзи, седнах на леглото и го включих. Уха, има 8 пропуснати обаждания. С лек страх натиснах върху тях, но 5 бях от Анастасия, другите две от Ники и баща ми.

-Хей, тате, какво правиш? - престорено весело попитах, когато ми вдигна.

-Извинявай, по навик звъннах толкова рано, надявам се, че си се наспала. - гласът му имаше нотка на съжаление.

-Не се притеснявай, сега станах, телефона ми се е изключил през нощта, така че няма виновни. Сама станах.

-Как си, Лиз? - попита татко, без да увърта.

-Много съм добре, тате. - се насилих да кажа. - Защо да не съм? Всичко върви идеално с магазина, потръгна много добре, работя, намирам  приятели извън университета. Супер съм. - завърших, колкоото се може по-убедително.

-Радвам се за теб, миличка. - баща ми не беше от многословните, но казваше това, което трябва. - Искам да си добре и ако имаш нужда от помощ да ми кажеш.

-Разбира се, няма за какво да ми напомняш, ти си първия човек, на когото ще  звънна, ако имам нужда от нещо, не се тревожи. - още по-мило ми стана и очите ми се насълзиха.