Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 9

Елизабет

Не помня как съм стигнала до апаратамента, не помня дори кога съм си легнала и съм заспала. Сутринта станах. Беше петък и бях готова до довърша цялата подготовка за Тина. Бях като робот на бързи обороти. Стигнах до магазина, а той с цялото си нахалство стоеше там и ме чакаше да отворя. Хм, защо не е дошъл вкъщи? Да, знам. Може би защото щях да му откъсна топките и да ги закача на врата му.
-Добро утро. Какъв прекрасен ден. Не мислиш ли? – казах съракстично докато отключвах магазина, без да го поглеждам. Той не отговори. Влезе след мен и седна на лилавия диван.
Стоеше най-нахално, гледаше в една точка. Дори не ме ме поглеждаше. Така ли? Щом така ще играем.. ДОБРЕ. Правех се, че го няма, само го поглеждах от време на време, а той беше заровил лице в шепите си.
-Каквото и да съм казал снощи.. – започна той, но спря. – Каквото и да съм направил снощи – поправи се – Извинявай. В гласа му имаше толкова болка, че се чудя как така добре умее да играе тази роля. Не му отговорих. Правех се, че го няма. Вършиш си моята работа и се правех, че не ми пукаше. Не беше така. Пукаше ми много, защото никой досега не си е позволявал да се държи с мен по този долен начин. Не издържах. Скочих на крака и започнах триадата си:
-Да не си посмял да ми се извиняваш. Никой, никога досега не си е позволявал да ми говори по този начин, а още повече да се държи с мен така, сякаш съм най-долния боклук на света. Не знам за какъв се вземаш, но едно ще ти кажа, това че си фрашкан с пари и караш последни модели коли, това че се мислиш за всемогъщ и велик не ти дава правото да мислиш, че можеш да определяш с кого да излизам, кой да ми е приятел и какво да правя. – стоеше и ме гледаше, но не казваше нищо, затова продължих – Мислиш се за много чаровен и недостижим? Ха. Грешно мислиш. Мамини синчета под път и над път. Сега, ако ме извиниш имам работа за вършене. Не ми пречи. – завърших с треперещ глас.
Стана, сякаш зашеметен от думите ми, но по лицето му нямаше и следа от разкаяние. Беше безизрастен. Отиде до врата, обърна се към мен и прошепна:
-Няма да ме разбереш..
И излезе. Тръгна си. С цялото си нахалство излезе от магазина и не се обърна. След всичко, което му казах той не реагира. Просто си тръгна.
Не беше кой знае какъв ползотворен ден, затова след като приключих с всички приготоволения за партито заключих по-рано и си тръгнах. Не можех да мисля за друго. Исках, но не можех. Вървях към вкъщи, а в това време телефонът ми звънна. Номерът беше непознат.
-Моля? – отговорих отегчена
-Здрасти. Обажда се братът на Валерия – Ник.
Докато загрея коя е Валерия и кой е брат и' той продължи, явно усетил, че не помня: -Сестра ми дойде в магазина, за да говори с теб.
-Оо, извинявай, толкова проблеми имам, че съвсем бях изключила.
-Няма нищо. Току що се отбих при теб, но май не успях да те хвана.
Гласът на този Ник беше адски секси. Поне по телефона.
-Да, затворих по-рано, защото не се чувствах добре. Има ли някакъв проблем утре да минеш отново?
-Да, само ако ми обещаеш, че няма отново да е затворено. – отвърна той и усетих, че се усмихва.
Засмях се на шегата му. Беше странно.
-Хм, предлагам следващия път, когато решиш да дойдеш първо да провериш дали съм там. Или си прекалено срамежлив? – подкачих го аз, не само заради това, че не е звъннал преди да се отбие, а и защото прати сестра му да говори вместо него. Разбрал защо му го казах се засмя на свой ред.
-Няма проблем. Обещавам да не съм толкова срамежлив, когато се срещнем.
Гласът му сякаш погали ухото ми. Беше странно, както казах. Наистна странно. След приключването на разговора с Ник, който обеща, че ще дойде сутринта, за да ми покаже това, което може. Не бях се замисляла да наемам мъж. Да, едни от най-добрите флористи са мъже, но не и в България. Много рядко ще видиш мъж да работи подобно нещо.
Не исках да се прибирам сама в апартамента. Звъннах на Анастасия, за да пием кафе и да си поговорим. Не бяхме се виждали насаме след сватбата, а исках да я видя. Каза ми, че ще може да дойде най-рано след половин час. Реших да обиколя, за да видя какво ново мога да си купя. Трябваше ми малко терапия, а какво по-добро от пазаруване? От първия магазин излязох с 3 торби, просто не можех да се спра на едно нещо, реших че искам всичко. Отправяйки се към кафенето, очите ми се спряха на магазин за бельо. Без да се замислям бутнах вратата и се озовах в прекрасен секси свят. Досега никога не бях се замисляла какво бельо нося. Не ме разбирайте погрешно, подбирах го, просто не беше секси, а по-скоро гледах да ми е удобно. Започнах да разглеждам нещата по закачалките, а не усетих и кога започнах да трупам в ръцете си комплекти бельо. Спрях се на по-тъмни цветове – черно, бордо, много тъмно сиво, кафяво. Влязох в пробната, която беше на половината на магазина и започнах да пробвам нещата, които бях избрала. Чувствах се страхотно, не мислех, че ще се чувствам толкова секси в бельо. Огледах се, моделите бяха един и същ номер, само някои от детайлите им бяха различни. Харесваше ми дантелата по тях. Без да се замислям, преоблякох се набързо, и стоварих всичкото бельо на касата. Доста се изръсих за няколко плата дантела, но се влюбих в тях. Имах усещането, че ще се пристрастя към нещо, което никога досега не съм смятала за важно. Замъкнах се с торби към Сиси, която вече беше поръчала кафетата. Строполих се на сепарето.
-Съжалявам, Сиси, влязох в един магазин за бельо и се забравих.
-Няма проблем, пристигнах преди 15 минути. Магазин за бельо ли каза?
-Мхммм. – отговорих провлачено, гледайки си телефона.
-Ехооо, аз съм тук. – засмя се тя, размахвайки ръце пред лицето ми.
-Извини ме, още хора са ми писали за мястото в магазина, а не знам утре как ще се развият нешата с Ник. Мисля да не им отговарям засега.
-Кой е Ник? – попита тя с ококорени очи. Разказах и накратко за случката с Ник и затова, че ще дойде в магазина, за да ми покаже това, което умее.
-Надявам се да откриеш перфектния помощник за твоята вълшебна работилница. – изчурулика тя, а аз и показах 24-каратова усмивка.
След глътка горещо кафе, нямаше как да не я попитам, човъркаше съзнанието, любопитството и ме караше да се тревожа.
-Сиси, чувала ли си се с Даниел? – след въпроса ми тя ме изгледа със съчуствие.
-Днес дойде до вкъщи. Той не споделя, Лиз, особено когато е в това състояние. Опитах се да поговоря с него, но той беше отвратителен. Дойде, за да говори нещо с Пит, но него го нямаше и се държа ужасно. Помолих го да се върви, защото не искам да се караме, той се извини и за част от секундата изчезна. Не знам докога ще продължава това. Мама е съсипана. След смъртта на татко, Дани е не е това, което беше. Бях сигурна, че след като излезе от санаториума, няма да друса повече, но явно съм грешала. – последните думи ги завърши със сълзи в очите. Прегърнах я силно.
-Не исках да те разстройвам, когато те попитах за него. Съжалявам, просто с мен се отнася по същия начин. Не очаквам някакво специално държание, но ние не се познаваме от толкова време, а се държи така, сякаш сме женени. В един момент е най- милия, а в следващия не мога да го гледам.
-Виж, не го защитавам, даже напротив, брат ми има проблеми и то големи, искам да му помогна, но не мога да се боря сама с него, той няма да ме послуша нито мен, нито мама. Искам да те помоля нещо. – отвърна ми тя и ме погледна плахо.
-Каквото кажеш, знаеш, че за теб правя всичко. – окуражих я аз с усмивка.
-Не е за мен, Лиз, за Дани е. Искам да му помогнеш да разбере, че да се лекува не е срамно, а мисля, че и той го знае. Искам да го върнеш на мнението, че да си трезвен и да можеш да мислиш, а не главата да ти е в мъгла 80% от времето не е лошо. Сега ти си ми надеждата. Видях как те гледа на сватбата. Когато ми показа страницата на магазина ти, не знаех, че има нещо към теб. Мислех, че му е писнало да говоря само за това как сватбата ми е след месец, а аз нямам агенция. За първи път го виждам такъв. Моля те, помогни му.
Беше толкова страшно да поема тази отговорност. Не исках да и давам напразни надежди.
-Сиси, не мисля, че той има към нещо повече от привличане, което ще му омръзне бързо. Ще се опитам да го убедя, но не ти обещавам нищо. – смотолевих аз.