Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 19 part 2

Елизабет

Не знех колко багаж имам, докато не започнахме да прибираме всичко в кашони. Не разговаряхме след моето избухване в сълзи. Бях му благодарна, че не ме разпитва. Ще попитате защо не реагирах, когато останахме сами? Много се чудя дали да споделя тази информация с Да̀ниел. Мисля, че докато не разбера какво става, ще си я запазя за мен. Преди да наема човек за магазина, аз поставих камери, за които никой не знаеше. Не се виждаха, ако не знаеш, че са там. Само аз знаех къде са и налудничавото държание на Дани в магазина, за това че скочи са бие Никола, не смятах че е без обяснение. В колата гледах записите от камерата. Ник наистина се смееше злобно на Дани и не знаех защо. Предизвикваше ли го? Двубой на мъжкари ли имаше? Не знам, но щях да разбера. Ако кажеш какво съм видяла на камерите, Да̀ниел нямаше да остави нещата така.
-За какво мислиш? - погледнах към помощника си, който беше дошъл пред мен
-За нищо, притеснявам се за вечерята с майка ти. - не съм излъгала, това беше нещо, което исках да се случи, но от друга страна ме плашеше.
-Няма за какво да се притесняваш. Приеми го като работна среща, която ще се случи в ресторант.
-Дани, аз не знам нищо за вашата фирма. С какво точно се занимавате. Каква трябва са е моята роля в този проект, какви са изискванията и очакванията. Не знам дали ще се справя. - колкото повече наближаваше тази среща, толкова повече изпитвах нежелание са ходя. Наистина ме неше страх. Поли се държеше мило с мен, но си личеше, че е властна жена.
-Хей. - той хвана ръцете ми в своите, но аз леко ги издърпах. - Ли, всичко ще бъде наред. Знам, че знаеш малко неща за мен, които заемат голяма част от живота ми, но това ще се промени.
Гледах го, защото му нямай доверие, не и след всичко, което ми наговори. Как мога да изпитвам към един човек толкова смесени чувства? Лицето му беше толкова красиво, когато не ми говореше злобни неща. Беше спокойно, ако човек не знаеше какви неща ми наговори снощи, щеше да каже, че мъжът пред мен ме гледа влюбено.
-Дани, целувката преди малко не означава нищо, както за теб, така и за мен. Снощи беше напълно ясен. Това че ще работим заедно, не значи, че трябва да се държиш мило с мен, няма да се счупя. - обърнах се с гръб към него и сложих последните си неща в кошона и го затворих.
Той не каза нищо, не отговори. Дори не трепна.
Денят беше дълъг. Пренесохме всичко в къщата на Анастасия, в стаята в която бях снощи. Имаше неща, които щяха да ми трябват от там.
Да̀ниел си беше тръгнал преди повече от час, защото след два часа трябваше да дойде да ме вземе за бизнес вечерята с майка му.
Реших, че е време са звънна на нашите и да им разкажа какво се случва. Не исках да ги притеснявам, но трябваше да знаят.
Включих ги на конферентен разговор, обясних им всичко около влизането взлом в апартамента. Едва ли не ми се скараха защо не съм звъннала по-рано.
-Не исках да ви притеснявам, мамо. Добре съм. - беше си реално така, добре съм. Физически. Психически - не толкова, но нямаше да позволя да се срина.
-Трябва да затварям, защото ще закъснея. Обичам ви. - прекратих разговора и започнах да се приготвям за вечерята.
Дрехи в този куфар са адски намачкани. Отне ми повече от време, отколкото по принцип. Не знаех какво да облека. Спрях се на дълга черна рокля, която не спортна, но не беше и официална, мога спокойно да комбинирам с кожено яке и сандали с платформа. Гримирам се семпло, подвих косата си в краищата ѝ и направих лек обем. Вгледах се в огледалото и забелязах, че съм отслабнала. Не ми беше правило впечатление, досега.
-Лиз? - Сиси надничаше през вратата на стаята. - Може ли да вляза?
-Това е твоят дом, Сис, защо ме питаш такива въпроси?
-Да, но това е твоята стая сега. - усмихна ми се влизайки. - Много си красива. Ще отвееш брат ми. - усмивката ѝ стана още по-широка
-Сиси, виж, нямам намерение да правя каквото и да е на брат ти. С него приключи, преди въобще да е започнало. По-добре, че стана така. Беше ясен снощи. Аз няма да съм му поредния парцал.
Може и да съм я обидила по някакъв начин, но не го показа, дойде и ме прегърна.
-Няма да се намесвам. Това си е между вас.
-Благодаря. Също така ти благодаря, че ме приюти в дома си. Не знам какво щях да правя. Утре започвам да си търся квартира.
-Елизабет? - двете се обърнахме към вратата, Да̀ниел стоеше там в цялата си прелест. Беше с тъмни дънки, черни маратонки и бяла тениска. Защо трябваше да е толкова жесток с мен?
Изтръсках главата си от нахлулите мисли, всички забалезаха. Анастасия се подсмихна.
-Готова съм, можем да тръгваме. - направих се на луда и не ѝ обърнах внимание.
Взех чантата и якето си и подминах Дани, който се беше подпрял със скръстени на вратата на касата.
-И да ми я пазиш! - подвикна Сиси, а ние двамата само се спогледахме.
-Много си красива. - комплиментът излезе от устата му, докато ми отваряше вратата на колата.
-Благодаря. - "Ти също" беше нещото, което си помислих, но не казах на глас
Докато пътувахме в мълчание към ресторанта, който нямах идея къде се намира, телефонът ми звънна. Беше Никола. Дани погледна екрана и стисна още повече волана на колата.
-Какво иска тоя лайнар? - в гласът му имаше омраза.
Не отговорих на въпроса, защото и аз не знаех.
-Хей.
-Здравей, Бет. Как си? - обаждаше се да ме чуе как съм?
-Имам бизнес среща, пътувам на там. Какво става? - не знам защо изпитвах това неспокойно чувство, когато разговарях с него.
-Радвам се за теб. Исках да ти кажа колко е оборота и че цветята почти свършиха. Поръчах нови, които ще дойдат утре сутринта.
-Добре, Ник. Радвам се. Утре сутринта съм на работа, така че ще ги подрежем като дойда.
-Супер. - гласът му сякаш живна, когато разбра, че утре ще съм в ателието.
-Пристигнахме, Лиз. - гласът на Дани изпълни колата
-С Да̀ниел ли ти е бизнес срещата? - опулих очите си, но той не можеше да види това. Кипнах за част от секундата, кой беше той, че да държи сметка?
-Ник, някакъв проблем ли има? - усети се раздразнението в гласа ми
-Н...нн...Не! Просто питам. Знае как да удря, още ме боли ченето.
-Ще се видим утре, трябва да затварям. - нямаше да давам обяснение на един почти непознат.
-До утре, Бет. - дори не изчака да отговоря и връзката прекъсна.
Слязох от колата и си облякох якето, а мъжът до мен изглеждаше нервен.
-Защо си толкова нервен? - попитах, а той дори не ме погледна
-Какво искаше онова леке? - поех дълбоко въздух, не знаех защо толкова не го харесва, при положение, че знам мнението му за мен. Спрях да вървя и се обърнах към него.
-Виж, не знам какво толкова не ти харесва в Никола, мнението ти за мен беше от ясно по ясно. Малко е късно да се правиш на ревнивец, не мислиш ли?
Погледна ме с присвити очи, а ченето му беше толкова здраво стиснато, че едно мускулче играеше.
-Просто искам да мине тази среща и да си адекватна. Това е. - продължи да крачи напред, без да ме изчака. Думите му жилеха доста болезнено. Едва си отлепих краката, за да вляза я ресторанта. Той ме изчака на входа. Разбира се, добро поведение пред мама.
-Здравейте, ние сме за масата на Поля Бандова.
-Заповядайте насам. - хостесата му се усмихна, а той ѝ отвърна с чаровна усмивка. Изгледах я злобно и тя замръзна. Мамка ѝ.

Искам коментари и гласове. ❤️