Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 29

Елизабет

Размърдах китките си и усетих парещата болка, което ми причиняваше триенето на въжето. От няколко часа стоях завързана в някакъв склад. Беше доста отдалечен от града. И да виках, никой нямаше да ме чуе. Нямах представа защо Никола прави това, исках да се махна от тук. Той стоеше на едно от столчетата на десетина метра от мен, пиеше бира и си ровеше в телефона. Леко без много движение се опитвах да измъкна ръцете си от въжето, но без успех. Усещах, че по кожата ми вече има рани.
-Ник, имам рани на ръцете, усещам как след малко ще бъдат в кръв. - говорех му спокойно, защото викането го напрягаше, това разбрах. Изчаках малко, но той дори не не отрази.
-Моля те, много ме боли. - погледна ме за момент и отпи от бирата си.
-Добрее, добре. - той зад мен и клекна, дръпна рязко въжето, а аз извиках от болка. - Това е, защото обичаш един боклук!
Плачех, болката беше силна и пареща. Усещах кръвта.
-Боли ме, моля те отпусни ги. - молех се за малко милост.
Хвана въжетата и грубо започна да ги отпуска, без да му пука, че по този начин протрива раните още повече. Стиснах зъби и изчаках, докато приключи.
-Благодаря.
Стоеше и ме наблюдаваше с подивели очи. Сякаш готвеше убийство. Как не съм го забелязала досега? През цялото време, записите от камерите, държанието му, поведението към Да̀ниел....
-Знаеш ли... - започна той - Оня ебалник не те заслужава. Той е един лайнар, който е пълен с пари и мисли, че може да си прави каквото иска с хората, да чука когото иска, без да му пука. Да се меси в живота на чуждите. Това че е фрашкан с пари, не го прави добър.
-Той не е...
-МЛЪКВАЙ! - не искам да те слушам. - Кажеш ли дума, с която да го защитиш, ще стане лошо.
Стиснах силно очи, защото не знаех какво да кажа. Исках да разбера какво го е накарало да стигне дотук.
-Защо толкова го мразиш? - попитах плахо, с наведена глава.
-Хм, миличка, това ще разбереш, когато дойде твоя любим. - погледна към часовника си. - Още малко потърпи.
Върна се на предишното си място и започна отново да рови в телефона си. Нямах шанс да се измъкна от тук преди да ме намерят. Оставаше само да се надявам някой да дойде по-скоро. Дали се притесняваше за мен? Дали щеше да си направи труда да дойде до тук? Не знаех вече какво да мисля. Какво да чувствам. Защо ми се случваше всичко това? Телефонът ми звънна за втори път днес.
-Може да са нашите, само те имат новия ми номер. - обясних му, но той не даде знак, че ме е чул. Не казах нищо повече. Нямаше да рискувам.
Стори ми се след цяла вечност, когато Никола сложи телефона на ухото си.
-Дани бой, как си, приятелю? - не чувах какво отвръща Да̀ниел, но по гримасата на похитителя ми разбрах, че е загубил търпение.
-Слушай ме сега внимателно. Имам малко инструкции, преди да ти кажа адреса, ако смяташ, че няма да ги запомниш - започвай да записваш. - Никаква полиция, това мисля, че го уточнихме. Когато пристигнеш, ще стоиш в колата, докато не се уверя, че си сам. Искам да си на най-малко 30 метра от нас, защото не отговарям за действията си. Напълно съм сериозен в това, което казвам. Не ме подценявай. И не на последно място, телефона си оставаш в колата. Разбрахме ли се? - страх ме беше. Наистина изглеждаше опасен. Не знаех какво е намислил, но се притеснявах.
-Много обичам, когато си послушен. - усмивката му беше зловеща. - Складовете извън града. Номерът на склада е 546АВ. Предупреждавам отново, без номера. Не искаме да нараняваме красивото лице на Елизабет. - стиснах силно очи при тези думи.
-Не знам какво си видяла в него, Елизабет! - започна с леко подигравателен тон. - Да, красавец е. Да, има пари, ама не си такъв тип момиче. - дори не знаех какво да му отговоря.
-Той е добър с мен. - смехът му отекна в цялото помещение
-Ще видим дали му пука толкова за теб. Смея да твърдя, че досега това, което направи - хм, изненадан останах. Мислех, че ще ми каже да си гледан работата. Явно има някакви чувства към теб. Ще видим обаче колко са силни! - запали цигара, аз дори не знаех, че пуши. Пред мен никога не е пушил.
-Вече не знам какво да мисля. - измънках на себе си, но Никола ме чу.
-След тези видеа и запази, аз също, сладурче.
Чу се кола и двамата рязко погледнахме в дъното на склада. Ник изкара телефона си и бързо започна да работи по него.
-Предполагам, че си ти. Няма кой друг да е. Така, стоиш на място. Без да мърдаш. - прибяга до вратата и се качи на един от столовете до нея. Мястото беше с големи прозорци, от които можеше да се види да ли Да̀ниел е сам.
-Много добре, Дани. Много добре. Сега излез от колата. Изчакай няколко минути, след това влез. Преди това разбира се, остави телефона. - явно е изпълнил инструкциите, защото Никола започна да отстъпва назад. Застана зад мен, така и двамата бяхме с лице към входа.