Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 10

Благодаря на всички стигнали до тук. 💋
Ще стават все по-интересни нещата. ❤️
Елизабет

След като се прибрах, все още нямах никакъв отговор от Даниел. Започнах да губя надежди за такъв, но телефонът ми звънна, беше той, каза да му отворя входната врата.
-По принцип чукаш или направо влизаш, защо звъниш? – попитах го, когато влезе в апартамента.
-Не знам, така реших. – наведе се към мен и ме целуна бързо по устните, а след това се хвърли на дивана и започна да сменя каналите на телевизора. Този човек ме изумяваше във всеки един момент.
-Искаш ли нещо за пиене?
-Имаш ли бира? – обърна се към мен, откакто дойде не ме беше поглеждал в очите, а те бяха червени до кръв.
-Дани, с какво дойде до тук?
-С колата, защо?
-В това състояние? – седнах до него и изключих телевизора.
-Моля те, да не правим скандали. – каза той с подигравка, а отвътре ми идеше да се разкрещя, но нямаше да го направя. Очаква от мен да започна да крещя, за да го направи и той. Не и този път.
-Не съм казала, че искам скандали, просто си говорим. – усмихнах му се.
-Ааааа, да. – направи физиономия на замислен – Както пишеше в смс-а, нали?
-Не бъди такъв, моля те. Ако ще се държиш по този начин, защо въобще дойде? Писна ми от постоянните караници. Не е здравословно нито за мен, нито за теб, а правим точно това.
-Какво искаш Елизабет? За какво искаш да говорим? – дори не ме поглеждаше, направи се, че не чува това, което му казвам, въртеше из ръцете си ключовете за колата, сякаш това беше най-интересното нещо на света.
-В момента за нищо. – не беше така, исках да говорим, но трябва да е трезвен, защото в случая само ще усложня нещата. Взех ключовете от ръцете му и ги оставих на масата. Той пак не ме погледна. Гледаше в една точка, сякаш го беше срам. Най-неочаквано за него, а още повече за мен самата аз го прекрачих и седнах в скута му. Хванах лицето му с две ръцете и го целунах. Целувах го настоятелно, но той не отвръщаше на целувката, просто стоеше и ме гледаше. Продължавах да го целувам, а той – нищо.
-Моля те. – прошепнах в усните му, а това може би го изкара от транса, защото ме притисна към себе си и започна да целува врата ми бавно.
Беше божествено. Никога досега не бях изпитвала такова удоволствие и то от целувки, не че имах голям голям опит, просто чувството беше неописуемо. Извих тяло към неговото, за да му дам по-добър достъп за целувки. Беше толкова естествено, сякаш това сме правили цял живот. Беше нежен, сякаш внимаваше да не ме счупи, но аз не исках това. Когато бях с него, имах чувството, че всичко диво в мен се събуждаше. Привличнето към Даниел беше прекалено силно, за да не му обръщам внимание. Той повдигна тениската ми и ме погледна в очите, за да поиска разрешение. Кимнах в знак на съгласие.
-Няма да правя нещо, което не искаш. Не искам да те притискам. – прошепна той, а след това съблече блузата ми. Останах само по сутиен, а той веднага ме целуна, този път по- настоятелно. Зарових пръсти в косата му и си спечелих леко ръмжене.
-Как знаеш какво ми харесва.. – говореше той през целувките. Не отговорих нищо, мислех, че е мой ред да му доставя поне малко удоволствие. Бутнах го назад, той се настани удобно, хвана бедрата ми и ме придърпа по-плътно до себе си. Усещах през дрехите, че това, което правим му харесва, много и то. Не знаех какво да правя в такава ситуация, но в този момент дори не мислех за това. Целунах го, целувах го дълго, докато усните ми не се подуха, но не спирах. Аз самата бях възбудена. Исках го. Отчаяно много. Започнах леко да се вдижа върху него напред-назад, а той хвана бедрата ми, за да ме задържи неподвижно.
-Ако правиш това, ще свърша в гащите. – аз се засмях, защото мислех, че се шегува, но той остана сериозен. – По принцип ми трябва повече от търкане на сухо, но с теб не мисля, че ще успея да се контролирам. – разясни ми той и ме целуна по носа.
Стоях засрамена и погледнах настрани, защото не можех да го погледна в очите.
-Хей. – хвана брадичката ми и ме накара да го погледна. –Това, което ти казвам, не трябва да те засрамва. Напротив. Не е нещо лошо. – гледах го и не можех да повярвам, че това е човекът с когото се карам постоянно, че е този, който се държи почти през цялото време с мен отвратително.