Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 22 🔞

Надявам се да ви хареса. Приятно четене. ❤️

Да̀ниел

Докато оглеждах за последен път масата, която бях приготвил се усмихнах. Притеснението в мен се надигна още повече, защото не знаех Елизабет как ще реагира. Прекалено ли е? Бях приглушил светлините на апартамента и оставих само луничките над масата да светят, свещите които запалих се раздвижваха всеки път, когато минех покрай тях. Започнах да нервнича и да се питам дали Лиз, ще се появи. Минаваше 18:30, а нея я нямаше.
Звъннах на долу портиера, за да разбера дали колата ми е била докарана. Не беше. Това е добър знак.
Действието от болкоуспокояващите намаляваше, но нямаше да пия. Не исках да заспя на масата.
На входната ми врата се звънна и аз замръзнах. В мен се надигна паника. Трябваше да се осъзная. Тръснах глава и се запътих към вратата.
-Здравей. - погледна ме със засрамена усмивка, момичето, което краде от сърцето ми.
-Заповядай, защо стоиш отвън? - дадох и път да мине, явно беше ходила до къщата на сестра ми. Беле с рокля до глезените, която и стоеше страхотно. Досега не бях се замислял, че не дрехите те правят секси, а човекът прави тях секси. Спортната рокля описваше перфектно дупето ѝ. Ароматът на нежен женски парфюм изпълни дробовете ми, аз я исках само за мен.
Елизабет пристъпи в кухнята и замръзна на място.
-Чакаш ли някого? - очите ѝ бяха отворени широко, а гласът ѝ любопитен.
-Да, чакам.. теб. - не исках да знам какво се върти в главата ѝ, защото можеше да не го понеса.
-Дани, аз... - остави чанта с покупки на плота и започна да ги подрежда. - Аз... не искам да се натрапвам. Не искам да се чувстваш задължен, само защото ти направих супа. - не ме поглеждаше, продължаваше нервно да изважда продуктите.
-Лиз, обърни се към мен. - обвих лицето ѝ с ръце, с то се скри в големите шепите ми. - Правя тази вечеря, за да ти благодаря, а и ти сготви, аз само запалих свещи и налях вино. Моля те, угоди ми. Не съм свикнал да вечерям вкъщи и то сам.
Поклати нервно глава в знак на съгласие и погледна пак към масата.
-Много е красиво.
-Хайде, да сядаме. За да не се чувстваме неловко, измислих една игра. - скептичният ѝ поглед беше на място. - Виж, знам че не ме познаваш. Не знаеш много неща за мен. Затворен човек съм. Ще ми задаваш въпроси, а аз ще отговарям на всеки до един. Това е честна сделка, според мен. - не можеше да повярва какво ѝ казвам.
-Къде е Да̀ниел, защото това тук определено не е той.
Засмяхме се и започнахме да се храним. Спагетите бяха страхотни.
Говорехме общи теми. За Англия и как протича един такъв ангажимент, как трябва да е подготвена.
-Екипът от помощници е добър. - аз лично го избрах, за да се чувстваш комфортно.
-Благодаря, а списъка, който пратих по мейла, дали ще доставят всичко навреме? - притеснението в гласа ѝ си личеше.
-Лизи, спокойно, всичко ще е наред. Ще се справиш. - стиснах леко ръката ѝ, за да ѝ дам кураж.
-Какво си завършил? - добре, започваше отдалеч
-Маркетинг и реклама, именно в Англия. Върнах се от там преди година и половина. Вече съм на почти 25 и ръководя фирма за реклама, това беше плана, но не и толкова рано. - не исках да мисля в момента за татко, щях да се срина пред нея.
-Разбирам, няма да те питам въпроси свързани с баща ти.
С нея не трябваше да се преструвам или да говоря с много думи, тя разбираше всичко, само да я погледнех.
След дълъг, неангажиращ разговор, Елизабет разбра защо Ауди е любимата ми марка, кой е любимият ми цвят, каква е любимата ми напитка и защо съм решил барът ми да се казва Клише. С нея времето летеше, беше ми комфортно да комуникирам с нея и да споделя неща, които малко хора знаят за мен. С нея бях себе си.
Предложих ѝ да се преместим на дивана, за да пусна филма, който бях подготвил, но първо щях да ѝ подаря подаръка. Бях готов да споря с докрай.
-Настанявай се, аз ще направя пуканки. Видях, че има пакети, когато търсих днес подправки. - засрами се тя.
-Няма проблем, дори не знаех, че имам. - опънах краката си на холивата масичка и в този момент получих СМС.
"Никола Петров Иванов - бил е в Италия, но не намерих никъде къде е работил и какво в правил, продължавам да търся. Не е лесно, все едно е погълнат."
Направих се, че не забелязвам как ме гледа Елизабет. Не исках да ѝ казвам нищо, без да съм сигурен. Миришеше ми това лайно Никола, но искам да знам защо.
-Хайде, ще пускаме ли филма. - тя седна на около половин метър от мен и сложи пуканките между нас
-Ще ти хареса, обеден съм на 100% - филмът беше "Неканеният гост", испански, който ме впечатли изключително много. - Преди да започнем с филма, искам да ти покажа нещо. - гласът ми се изгуби на последната дума, защото не знаех как ще приеме подаръка.
Надигнах възглавничката до мен и взех опакованата с целофан и панделка кутия, подадох я на Елизабет.
-Заповядай. - друго по-тъпо нещо не можах ли да измисля?
-Ам.. какво е това? - изненаданото ѝ лице беше много сладко.
-Хайде, отвори го. - искам да знам дали ти харесва.
Тя пое кутията с треперещи ръце и започна да къса опаковката. Когато видя какво всъщност има вътре, очите и щяха да изскочат от изненада.
-Аз... мм, не мога да го приема, Дани. - сложи телефона обратно в ръцете ми и стана. Започна да крачи напред - назад.
-Елизабет, искам да ме чуеш. - но тя продължаваше да не ме поглежда. - Ще ме чуеш ли? Ела до мен и седни, моля те.
-Не мога да приема най-нов модел телефон. От теб. Аз започнах да разглеждам телефони, просто не се спрях на никой. Обира в апартамента, преместването при сестра ти, работата. Щях да си взема. Аз щях да си купя. Няма да взема този телефон. - приключи с тирадата си и най-накрая ме погледна, аз едва се сдържах да не се засмея.
-Защо се смееш?
-Изслушах те, сега ти ще изслушаш мен. Видях, че телефона ти е със натрошен екран още миналата седмица. Исках още тогава да ти подаря, но така се стекоха обстоятелствата, че мен ме пребиха, а твоя умря тотално. Моят телефон беше откраднат. Взех два еднакви. С този подарък, не искам да си мислиш, че искам нещо от теб, моля те. Не е това целта ми. Искам, когато ти звънна, за да те чуя как си - да ми вдигнеш, а не да ти е изключен телефона. Родителите ти, когато ти звъннат, да не се притесняват, че е станало нещо с теб, защото не си решила кой телефон да си купиш. Телефонът е сигурен в днешно време, още повече, че след обира не съм спокоен да ходиш без каквото и да било средство за комуникация. Искам да приемеш изиненията ми с подаръка, Елизабет. Да, не е най-перфектното и специално нещо, но за тези месеци, в които се познаваме, аз те нараних изключително много. Дори не знам как в момента стоиш тук. Имаш страшно търпение към мен и това, което искам е нищо, в сравнение с това, което изтърпя ти. Моля те, не искам да отказваш. Това е само капка, в чашата с извинения, която искам да напълня. - стояхме един до друг, но не се поглеждахме. Досега никога не съм бил толкова откровен с жена. Погледнах към нея, косата ѝ криеше лицето. С два пръста отметнах червените кичури, а тя плачеше.
-Лиз, не исках да те разстройвам. Не плачи. Ела тук. - с леки усилия, заради болката в реброто ми я притеглих към себе си. Тя явно нямаше нищо против, защото се сгуши с мен.
-Откакто те познавам, винаги съм се чудила защо се държиш в единия момент отвратително, а в следващия си мил. Самата аз не знам как да се отнасям с теб, защото нямам представа в какво настроение си ще си. Променлив постоянно. Дори сега се чудя дали няма да се ядосаш и да ме изгониш. А тези думи преди малко, бяха най-милото нещо, което си ми казвал, все едно ти пука за мен. - стиснах я в прегръдката си малко по-силно. Нямах отговор на това, което ми каза. Знам, че отношението ми спрямо нея и покъртително. Така съм свикнал, защото съм срещал само златотърсачки, които искаха кеш и не им пукаше как се чувствам аз.
-Това няма да се повтори, Лиз. Обещавам. - забих нос в косата ѝ и вдишах аромата. Можех да остана така завинаги. - Искам да се поправя. Ще го направя заради теб.
Погледна нагоре към мен, а очите инлицето ѝ бяха все още мокри. С палец изтрих това, което беше останало. Гледахме се в очите прекалено дълго. Наведох се към устните ѝ и усетих накъсания ѝ дъх. Облиза устните си, това си беше чиста покана, а аз нямах търпение да я вкуся отново. Не чаках повече, целунах я нежно, исках да ѝ кажа колко много съжалявам с тази целувка. Тя отвори устните си за мен, хвана лицето ми с малката си ръка и впи устните си в мен още повече. С плавни движения започнах да набирам роклята ѝ нагоре, а тя се обърна и застана на колене на дивана. Не смееше да ме доближи, защото раните ми бяха пресни. Ръцете ми трепереха при допира с нея. Тя дори не изчака, а вдигна роклята си нагоре и я съблече. Беше съвършена. Доплака ми се, че не мога да я имам сега. Вече се бях надъврил до полуда. Откачах. Исках я толкова много. Тя започна да целува врата ми, облегнах се леко назад, за да ѝ дам по-добър достъп. Прекрачи ме, без да допира тялото си в моето. Редуваше леки захапвания с целувки по цялата ми шия, премести се към устните ми и започна да ме дразни като захапваше и пускаше. Ръцете ми се запътиха към перфектното ѝ дупе. Дантелата, с която беше Елизабет ме възбуждаше още повече. Стиснах прекрасния задник, който беше в ръцете ми, а тя ме целуна още по-страстно. Едната от ръцете ми започна да прави леки движения от вътрешната страна на бедрото ѝ.
Без да иска леко ме натисна и аз изсъсках през зъби.
-Извинявай. - дръпна се назад
-Продължавай. - тя ме целуна отново и започна леко два движи ханша си.
Мамка му, така съжалявах, че съм в това състояние в момента.
Ръката ми тръгна нагоре, към най-чувствителната ѝ част и спрях.
-Моля те, Дани. - шепнеше в ухото ми, а след това го захапа.
Не знаех дали мога да се надъвря повече от това, но явно можех. Едва я докоснах през дантелената материя, а тя изскимтя.
-Елизабет, толкова си чувствителна и съвършена.
Не спираше да ме дразни с целувки, а аз натиснах през плата и започнах да движа пръсти светкавично. Усещах набъбналия ѝ клитор, а тънката материя вече беше мокра. Тя започна с неконтролируемите движения.
-Толкова си красива. Искам да свършиш за мен, Лиз. - с другата си ръка, смъкнах надолу чашката ѝ облизах розовото ѝ малко зърно, което беше като камъче.
Засмуквах, ближех, хапех и подухвах върху него.
-Лиз, божествена си. Не мога да спра да те гледам. - вече цялата беше мокра, стичаше се. - Готова ли си? - усетих че започват леките спазми.
Пръстите ми играеха бързо върху нея, все едно беше струна. Струна, която всеки момент щеше да се скъса. Засмуках прекрасното ѝ зърно силни и натиснах клитора ѝ за последно.
-Даниии... - скимтеше, говореше несвързани думи.  Не спираше да се гърчи пред мен.
Наблюдавах как отмята главата си назад и поема цялата наслада, само от докосване. Красива и невинна. Мисълта, че само аз съм я виждал такава ме побъркваше от удволствие. Хванах я с две ръце за бедрата, да не се отпусне заради екстаза, който връхлетя тялото ѝ. Краката ѝ трепереха.
Тя също гледаше да не ме нарани.
Целунах я още веднъж, този път по-нежно, за да ѝ кажа без думи какво означава за мен.

Коментирайте и дайте глас. ❤️