Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

🔞ГЛАВА 27🔞

Елизабет

Да̀ниел ме гледаше в очите, докато пръстите му правеха кръгообразни движения между краката ми. Не можех да отделя поглед от неговия.
-Знаех си, че сте си паснем идеално. - накъсаните му думи ме накара да се извия към него. Натисна още малко и ме целуна жадно.
-Не мога да спра да те целувам и докосвам. - устата му слезе надолу по тялото ми.
Целуваше всеки милиметър, а аз не знаех на кой свят се намирам. Започна да се спуска надолу и се настани между краката ми.
-Само ако знаеш откога искам да те вкуся. - опитах се да си свия краката. Чувствах се много неудобно.
-Елизабет, не се крий. Особено след всичко. Аз искам това.
Брадата му погали вътрешната част на бедрата ми, а аз потрепнах. В очакване. Бавните му движения ме изтезаваха. Долепи устни до горещата ми кожа и аз пламнах още повече.
-Дани.... това.. ее. - нямах думи, които да опиша това чувство.
-Знам, мила, знам. Наслади му се.
Започна с език да дразни всеки сантиметър от интимната ми кожа. Стенех, виках, хапех си ръката, за да съм по-тиха. Не можеш да спра да се гърча, затова той хвана краката ми в хватка и не ми позволи движение. Така беше още по-интензивно. Езикът му правеше бързи движения, които не предполагах, че ще ми доставят такова удоволствие. След дълго изучаване аз вече бях река. Щях да свърша с гръм и трясък. Да̀ниел беше наясно с това и вкара рязко два пръста в мен.
-О, Боже мой...
Започна да ги движи светкавично, докато езикът му ме смучеше и целуваше.
-Дани... ще.. - стиснах очи, не можех да кажа и дума.
Краката ми се тресяха без да мога да ги спра. Паднах назад, а той ме засмука с прекрасните си устни. Това беше края. Затворих очи, пренесох се в друга галактика. Звездите, които виждах бяха шарени. Космически. Този оргазъм продължи дълго. Не можех да повярвам какво се случи с мен. Не можех да се съвзема. Тялото ми се отпускаше и се свиваше.
Когато дишането ми се нормализира и бях способна да говоря, отворих очи.
-Здравей. - беше над мен и ми се усмихваше доволно
-Здравей. - казах на свой ред и го дръпнах рязко за целувка. -Не мога да мръдна от това легло. - признах между целувките.
-Никой не те и кара. Знаех си, че трябваше да вземем само две стаи. - изгледах го грозно, а той започна да ме гъделичка.
-Сприиии! Сприии! - не ми оставаше въздух от смях.
-Ще бъдеш ли послушна? - продължаваше да не ми позволява да дишам
-Дааа! Ще бъда. - легна до мен и ме прегърна силно.
-Нямаш идея колко съм щастлив в момента. - призна най-вече пред себе си. - Това, че си тук до мен, че ми позволи именно аз да съм ти първия. Винаги си толкова мила и добра. Не знам с какво заслужих това отношение от теб.
-Аз също съм щастлива. - наистина бях. Може би беше прав. Бях себе си с него. Може би аз видях доброто в него, когато никой друг не беше.
-Надявам се. - гласът му звучеше тъжно