Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 25

Елизабет

Беше студено навън. За началото на септември, даже много. Видях колата на Да̀ниел по алеята. Поех си дълбоко въздух, не се бяхме виждали и чували от два дни. Така пожелах аз, за да събера мислите си - не ми се получи. Те все още са така разпиляни и неконтролируеми. Спря пред мен, а от шофьорското място слезе шофьорът. Да̀ниел беше седнал на пасажерското място отпред. Отвори вратата, за да се настаня и се зае багажа ми.
-Добро утро, слънчице! - майка му беше много ентусиазирана рано сутрин.
-Добро утро! - усмихнах ѝ се, а от човекът на предната седалка дори и поглед не получих. Ровеше си в телефона, все едно не бях там.
Поли забеляза това, гледа известно време ту мен, ту него, но не каза нищо.
-Вълнуваш ли се? - продължи тя
-О, изключително, но и съм много притеснена! Отсега треперя. - загледах се през прозореца, а Поля явно разбра, че не ми се разговаря в 5 часа сутринта. Уважи ме и не ме закачи до летището.

-Какво искаш за пиене? - гласът на Дани ме изкара от транса. Бяхме седнали в кафене на летището, а аз си мислех затова дали ще се справя със задачата, която ми бяха поверили. Стомахът ми беше на топка от притеснение.
Погледнах към него, а той се още чакаше отговора ми.
-Кафе, благодаря. - обърна се преди да съм казала каквото и да било друго. Ядосах се. Мен ли щеше да изкара виновна за всичко? Той дори не показваше, че има някакво напрежение в него. Само безразлични погледи.
-Ще се справим! Бандови никога не се излагат! - майка му се опитваше да ми вдъхне кураж
-Разбира се, просто ми е са първи път. - засмяхме се и двете с глас, а в този момент Да̀ниел стовари на масата поднос с кафета и по един сандвич за тримата.
-Кое е толкова смешно? - усмихна се на Поли, без дори да ме поглежда
-Елизабет се притеснява. Нормално е. От нерви се смеем, Дани! - отпи от напитката си и взе сандвича в ръце
-Ще се справи. - отговори той и ме погледна.
Не можех да разбера какво му се върти в главата. Гледаше ме продължително и аз още повече се разтреперих.
-Отивам до тоалетната. - станах и взех чантата си
-Да̀ниел, придружи я. Не искам да я оставяме сама. Отговаряме за нея. - двамата се спогледахме, докато майка му захапваше изискано хлебчето, без да изтрива червилото си.
-Спокойно, няма да ми стане нищо на летището. - усмихнах ѝ се, а тя погледна към сина си и той се изправи веднага.
-Хайде. - подкани ме той с ръка
-Чувствам се като малко дете. - двамата крачехме един до друг, не можех да поддържам това напрежение, трябваше да говоря нещо.
-Майка ми е такава. Обича да контролира, а и наистина е поела отговорност. Дори да си пълнолетна, ти отиваш в Англия заради нашата фирма. - сложи ръка на кръста ми и леко ме бутна, за да вляза в тоалетната, а аз си спомних нощта в апартамента му и колко прекрасно беше всичко.
-Няма да се бавя.
-Спокойно, имаме час до полета. - облегна се на стената и извади телефона си. Все едно бях малко момиченце, което има нужда от бавачка. Само дето тази бавачка беше мъж -  висок, секси и знаех как изглежда гол.