Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 32

Предварително се извинявам за закъснението. Самата аз бях улисана в преводите на ko77Jambo ❤️❤️❤️

Да̀ниел

Елизабет стана от мястото си, но забелязах, че стиска нещо в ръката си. Любопитството ми беше огромно, а и исках да остана насаме с нея. Толкова беше красива, че е чак болеше. Не съм си и представял, че жена може да има такова въздействие над мен. Винаги съм приемал другия пол за обект, който трябва да изчукам. Нямало е чувства, драми и мамка му, нямаше го това дяволско чувство в гърдите ми.
Не губех търпение, станах от мястото си и се запътих по посока на Лиз. В този момент я видях в кухнята. Гледах я без да кажа нищо. Не ме забеляза. Сложи нещо в устата си и надигна чаша с вода. Какво правеше?
-Елизабет?
Тя се стресна и разля малко от водата.
-Стресна ме! - погледът ѝ беше уплашен.
-Какво изпи? - настоявах, исках да знам, ако нещо с нея не е наред.
-Не те интересува, Дани. - спокойният ѝ тон ме плашеше.
Приближих се до нея, а тя все още стискаше проклетото хапче в ръката си. Хванах двете ѝ ръце, но чак кокалчетата ѝ бяха побелели от опит да прикрие това, което криеше.
-Остави ме, моля те. - сведе глава надолу и гледаше обувките си.
-Искам да ти помогна, Лиз. Отвори ръката си. - близостта ми с нея изостряше всеки един нерв по мен. Можех да стоя до нея и само да в докосвам. Нищо друго не исках. Исках да разбере всичко за мен, исках да живее с мен. Да бъде моя.
Тежкият въздух, който изпусна беше знак, че се предаваше. Нямаше да я оставя, без да разбера какво се случва.
Отвори бавно малката си ръка, а в нея се показа блистер с хапчета. Взех ги и прочетох името им.
-Искаш ли да поговорим за това? - въпросът ми беше прост, не исках да я притискам.
Поклати глава отрицателно, все още с наведена глава.
Хванах брадичката ѝ, за да ме погледне, а тя потрепна в ръцете ми. Сякаш ѝ причинявах болка. Такъв идиот като мен да обича такова същество... трябва да се забрани със закон, но след като се оженя за Елизабет. Егоистът в мен си остава.
Гледаше ме с насълзени очи, беше я срам.
-Не плачи, моля те. - молбата ми отприщи силно ридание от гърдите ѝ.
Поех я в прегърдката си, а тя зарови лице в гърдите ми. Плачеше без да спира, не знам колко време сме останали така.
-Така и не ти благодарих. - изхлипа тя
-За какво да ми благодариш, мила? - държах я здраво, за да усети, че въпреки всичко, може да ми има доверие и да се чувства в безопасност до мен.
-Че дойде в онзи склад. - гласът ѝ беше тих.
Издишах силно, защото аз бях виновен за това, по дяволите!
Пит се показа от коридора, с жест ми каза, че е време да тръгваме към клуба, но нямах такова намерение. Без думи му казах да не ни чакат, а той само кимна.
-Елизабет, искам да ми кажеш защо вземаш успокоителни, моля те. След това искам да ме изслушаш. Може ли? - не знаех колко мога да бъда настойчив, но това ми беше нужно. Да знам, че ще бъда изслушан.
Дълго време не отговори, все така притисната в мен. Накрая поклати леко глава.
Вдигна глава от бялата ми блуза, а по лицето ѝ се стичаха черни вадички от спиралата. Дявол да го вземе, въпреки това беше толкова красива.
-Погледни. - посочи гърдите ми. - Тази блуза вече не става за нищо. - с бръщено носле посочи черното петно.
-Не ме интересува. Ела да се качим в твоята стая. - хванах ръката ѝ преди да се разколебае и я поведох нагоре.
-Къде са всички? - заоглежда се
-Тръгнаха към Клише.
-Добре, не искам да ме виждат такава.
От десет минути стоеше седнала на леглото и мълчеше. Бях търпелив. Явно ставаше нещо, което ми беше неизвестно. Нямаше как да я оставя в това положение, без да знам дали мога да ѝ помогна.
-След случката в склада... - започна тихо. - След нея... - изтри сълза, която заплашваше да падне. - ...започнах да сънувам кошмари. Не можех да спя. - буца заседна в гърлото ми, остра болка проряза гърдите ми. Не исках това за нея. Беше прекалено добра.
Придърпах я към себе си, стиснах в силно. Без думи. Исках да усеща, че съм до нея.
-Първия кошмар беше ужасен. Изпитах същата болка, която ме проряза и в склада. Събудих се и не можех да си поема въздух. Беше отвратително. Толкова беше реално. Само да затворих очи и всичко се връщаше. Лицето на Никола постоянно беше пред очите ми и не можех да го премахна. Не заспивах. Гледах да съм много изморена. Да не мога да си държа очите отворени и чак тогава да си легна, но понякога и това не помагаше. Появяваше се. - преглътна шумно. Мълчах, не исках да в притискам да говори.
-С кошмарите малко или много свикнах, но тези пристъпи, които получавам бяха по-страшни. - стиснах очи, защото знаех, че цялата вина е моя.
-Какви пристъпи, Лизи? - гласът ми беше мек.
-Когато осъзнах, че нещо се случва с мен, това беше след като родителите ми и сестра ми си тръгнаха. Преди повече от седмица. Неканените пристъпи идваха изведнъж. Не знаех какво се случва. Не можех да дишам, все едно си гълтам езика. Чувството е все едно получаваш инфаркт. Цялото ти тяло се сковава. Изпитваш силна болка около гърдите. И искаш само да свърши. Не исках да изпитвам повече такива неща, затова и се свързах с психиатър, който посещавам през ден. Изписа ми успокоителни и ми обясни, че това са паник атаки. - разбрах че това е края на историята. Дълго време стоеше без да кажа нищо.
-Е, това е, което се случи за повече от половин месец. - надигна се и ме погледна в очите.
-Разбирам... - сведох глава надолу, защото не знаех какво да кажа. Тоест знаех, но не знаех откъде да започна.  - По моя вина изпитваш болка, която не би трябвало. За минали мои грешки. - гласът ми се изгуби, а Елизабет стоеше и ме гледаше. - Искам да ме изслушаш, Лиз. Моля те. - и в моите очи имаше сълзи, защото болеше. Сега осъзнавам какво е да обичаш някого и да те е страх да не го изгубиш.
Тя леко кимна с глава.
-Ремонтът на ателието ти продължи близо два месеца. Първия ден, когато те видях беше ден, след погребението на баща ми. Минавах случайно с колата от там, а ти точно тогава отключваше. Доставяха ти мебелите. Веднага набих спирачки и паркирах близо до магазина. Още когато те видях, бях запленен от теб. Косите ти, лицето ти. Всичко излъчваше толкова много. Гледах как си разговарял с майсторите. Как те закачат, а ти им се усмихваш. Още тогава исках да съм на тяхно място. Нещо в теб ме привлече като магнит. Не знаех какво е, но за да се връщам всеки ден в продължение на два месеца, само за да те наблюдавам от далече, без да те познавам, явно е значело нещо. Като се замисля сега, съм бил като пресладвач. - усмихнах се силно, не смеех да я погледна, беше ме срам. Никой не знаеше за моите занимания. Затова продължих. - имаше дни, които не идваше, но аз идвах всеки ден. Стоях по няколко часа в колата, ти не идваше, а аз изпитвах разочарование. Все едно си ми обещала да дойдеш, но не си го направила. Болката от загубата на баща ми беше огромна. Никой не можеше да запълни тази празнина. Но когато те открих, всичко друго изчезваше. Бях толкова близък с него, че светът ми се срути, когато го изгубих. Започнах отново да се друсам. Ти сама си ме виждала в това състояние не един път. Не знаех как да се справя. Чувствах празнина, тъмнина, не намирах смисъл в нищо. Малката светлинка за мен беше, когато идвах и те гледах. Не знам с какво привлече вниманието ми, освен с красотата си. В деня на откриването ти, също бях там. Толкова беше красива. Ти беше единственото ми бягство от реалността, макар и да не знаеше, че съществувам. В миналото съм правил много простотии. Сама разбра за една от тях, по най-лошия начин. Не се гордея с тях, но аз съм нов човек, Лиз. - събрах сили и я погледнах. Наблюдаваше ме без да каже нищо.
-Имах всички момичета за парцали. Всяка една от тях искаше пари, внимание и секс. Вниманието получаваха само в леглото. Не ми пукаше за тях. Не ми пукаше за абсолютно нищо, докато не се появи ти.
Когато влязох за първи път в магазина и исках розите, треперех целия, защото аз вече те познавах. Знаех как се казваш. Разпитах за теб. Ти се отнесе толкова мило с мен, а аз както винаги бях задник. Не исках да разбираш за симпатиите ми към теб, а и само на такова отношение бях способен. Винаги съм бил такъв преди теб. Смъртта на баща ми беше ключов момент, за да започна да се друсам отново. Не исках да съм в това измерение без него. Когато сестра ми сподели, че не може да си намери агенция за сватбата, видях удобен момент, за да се доближа до теб. Тя започна да ме разпитва откъде съм те намерила, зашо точно ти, казах ѝ, че съм купувал неща от теб и съм виждал как работиш. Тя беше изумена, че точно аз предлагам някого. Веднага се влюби в работата ѝ и от там нататък, знаеш какво следва. Дошла е при теб и бях убеден, че ще се харесате. Лиз, животът ми винаги е бил пари, секс и наркотици, докато не те срещнах теб. Да, бил съм със Стѐфани, но нещата, които му и видя от записите, които ти изпрати онзи идиот, не са за теб. Това беше преди много време. Единствената автентична снимка, на която съм заедно с нея, беше от нощта, когато бяхме на кино с теб. Но тогава тя ми се нахвърли. Някой ни е снимал. Не съм правил нищо с нея тази вечер, нито всяка следваща. Да, спях с нея, но преди теб! Ти ме накара да се променя, Елизабет. Да видя света по различен начин. Не мога да си представя живота без теб, а и не искам. Толкова бях щастлив в Англия. Не искам да губя това. Без теб съм изгубен. Не искам да има без теб отсега нататък. Ти си съвършена, а аз не съм. Ние с теб сме Несвършенство. Не искам да се съмнявам в нищо от това, което ти казвам. Обичам те, Елизабет и винаги ще бъде така.

Не смеех да я погледна, не знаех какво да очаквам. Чух тихо ридание. Взе лицето ми в ръце и ме целуна силно. Цялото ми тяло потрепери. Откога чаках този момент. Всяка една клетка в мен се отпусна. Тялото ми се стопли. Езикът ѝ нахлу жадно е устата ми, вкусваше ме без време. Усещах лицето ѝ мокро. Зарови пръсти в косата ми и ме дръпна към себе си. Издаде тих стон на удволствие.
-Обичам те! - прошепна, а аз не знаех на кой свят съм. Полудях от щастие.
-Обичам те, обичам те, обичам те! - повтарях тези думи като мантра, докато обхождах с целувки шията ѝ.

...

Надявам се да ви е харесала пред последната главата! Очаквайте скоро глава 33, която ще е последна за историята на Елизабет и Да̀ниел!
Моля ви, гласувайте и оставяте по един коментар! ❤️❤️❤️