Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 17 part 1

Елизабет

Никога не съм обичала уиски.
Усетих парещия му отпечатък, когато го преглътнах, но не дадох признак, че не ми хареса. Главата ми вече беше замаяна, след малко щеше да е компот. Гледах Да̀ниел, без да трепвам. Алкохолът ме прави смела. Това, че не се напивам често е мой минус, защото от две чаши вино бях пийнала, а след това уиски на екс, ще съм в нокаут. Той не казваше нищо, наблюдаваше ме, защото аз него съм го виждала в нетрезво състояние, но на него му е за първи път да ме види така.
-Какво? Не ти ли харесва гледката? - не можех да повярвам, че това беше първото нешо, което излезе от устата ми.
-Зависи, Лиз. Искаш ли да ми харесва? - усмихна се и се приближи към мен.
Бързо си вдигнах ръката към него, за да го спра.
-Не ме разбра, Дани. Не ти ли харесва да ме виждаш пияна? Това имах предвид. - той ме гледаше, защото знаеше какво намеквам. Всичките пъти, в които той не знаеше какво прави.
-Елизабет, нека не говорим за това сега. Пияна си, аз самия съм пил. Ще се скараме, а не това е целта ми. Искам да поговорим, когато мислиш трезво. - Опита пак да се приближи към мен, този път не го спрях. Гледах го, изучавах го. И имах право да го гледам така, не знаех почти нищо съществено за него. Не ми беше разказал, но мамка му, исках тази негова частица за мен.
-Не знаеш много неща за мен, Лизи. - каза на глас мислите си
-Така е, не знам. За разлика от теб, ти знаеш доста неща за мен. - Казах тихо, накланяйки се към него. Засмях се, с глас, смеех се и не можех да спра.
-Добре ли си? - той се напрегна, заради този мой изблик.
-Дали съм добре... - казах през смях. - Да видим, Дани, да видим. - усмивката ми замръзна, погледнах го в очите и си поех дълбоко въздух. - Снощи не бях на себе си, заради случката в киното. Не мигнах цяла нощ. Заспах към сутринта. Ако виждаш подути ми очи, от това е. Цял ден мислих и осъзнах нещо, Дани. Дойдох тук с ясната цел, за да ти кажа, че това от снощи, колкото и неочаквано да звучи от мен, ми хареса.
Видях изненадата в очите му. Неговите не спираха да гледат в моите. Издиша шумно и искаше да каже нешо, но не му дадох възможност.
-Остави ме да довърша. - усмихнах се леко. - Нямах търпение да дойда и да ти го кажа. Че може би си прав, откривам нови страни за себе си. Такива, каквито не съм имала възможност да опозная, бях уверена, че тази вечер ще ти кажа всички тези неща и ще ми олекне  и че всичко ще е наред. - В този момента усетих, че една сълза се търкулна от окото ми, той посегна да я изтрие, но не му позволих.
-Недей, моля те. - не знаеше какво да каже
-Когато се обърнах и ви видях със Стеф, разбрах едно. На теб не ти пука, че вчера направих нещо такова. За теб е съвсем нормално. Не те виня, още повече не те виня, че чукаш Стѐфани. - Лицето му се сбръчка при това мое изречение.
-Ще ме оставиш ли да говоря, Лиз?
-Няма смисъл, чух какво каза тя. Веднага след като ме остави си бил с нея. - повиших тон, но не ми пукаше. Нямаше да оставя да ме тъпчат.
-ОСТАВИ МЕ ДА ТИ ОБЯСНЯ! - изкрещя той с всичка сила.
Плачех, защото не съм глупачка. Ако ме смяташе за такава, проблемът е негов. Бършех сълзите си, а те не спираха да извират.
-Дани, моля те върви си. Лиз, ще остане тази вечер да спи тук. - Не знам какво е чула Анастасия, но явно е било достатъчно. Не я бях чула да идва. Обърнах се към нея, а погледът ѝ беше тъжен. Болеше я за Да̀ниел, разбирам я.
-Сис, това тук е между нея и мен, ще те замоля да ни оставиш насаме. - усещах, че всеки момент ще избухне, малко му оставаше.
Трябваше да се намеся, не исках да се карат заради мен.
-Сиси, аз също искам да поговоря с брат ти. - усмихнах се насила.
-Поне влезте вътре. Стаята горе вдясно е свободна, наистина искам да останеш тук, Лиз. Късно е. Утре сутринта шофьора ще е тук и ще те закара до апартамента ти. - прегърна ме, а брат си подмина и влезе в къщата.
- Ще влезем ли да поговорим?
-Да влезем. - въздъхнах и тръгнах след него.

Стаята беше много, много красива. Анастасия имаше вкус. Всичко беше в сиво и бяло, а акцентът беше върху ярко жълтите декоративни възглавнички и завивките. Седнах в края на голямото легло. Беше с гръб към мен, човека, който краде от мен всеки ден, дори и да не му пука.
-Стана късно, а утре имам среща с майка ти.
Пияна съм. Боли ме главата отсега. Спи ми се, а ако проведем този разговор с теб сега, знам че ще се скараме. Ти също го знаеш. Не знам защо продължаваш. Дани, можеш да имаш всяка, защо не се отказваш. - той не отговаряше, дори не се обръщаше към мен.
Станах от леглото с мъка, главата ми се мотаеше. Отидох към него, но той не реагира. Сложих ръка на рамото му и в този момент той с обърна. Очите му бяха пълни със сълзи, помисли че не съм забелязала. Бързо се осъзна и се усмихна.
- Мислех, че си различна. Объркал съм се. Затова се опитвам постоянно да се наместя в гащите ти, защото не си нищо повече от другите, които чукам. Не заслужаваш уважение, затова не го и показвам. Не си мисли, че си хванала златната рибка с майка ми. Не знам какво толкова е видяла в теб, не ми и пука. Знам само, че не си струва да правя каквото и да е. Златотърсачки като теб шибам всеки ден! - лицето ми вече беше мокро от сълзи.
Забравих как се диша. Не можех да си поема въздух, сякаш ме е ударил. С какво заслужих това? Не знаех, нямаше и да разбера. Само знаех, че не го искам пред очите ми. Той ме наблюдаваше. Гледаше ме надменно. Искаше реакция, искаше да му отвърна. Не. Нямаше да му доставя това удоволствие. Събрах и малкото си достойнство, което ми беше останало и му обърнах гръб. Този момент видях Сиси на вратата. Плачеше.
- Дани, пил си, Пит ще те закара до апартамента ти. - не каза нищо повече, обърна се и чух далечно затръшване на врата.
Да̀ниел тръгна без да каже нищо. Прибягах до прозореца, за да се уверя, че не тръгва с неговата кола. Каква съм глупачка.
В стаята беше тъмно, затова не ме видя, но гледаше към стаята няколко секунди,
качи се на пасажерското място и затръшна вратата.

Не спирах да плача. Не виждах нищо от сълзите ми. Оставих водата да тече върху мен, докато не стана ледена. Облякох дрехите, които Сиси беше приготвила на стола. Завих се през глава и оставих възглавницата да попие горчивите ми сълзи.

Моля ви, коментирайте и гласувайте! ❤️