Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 16 part 2

Даниел

Опитах се да заговоря Елизабет, докато смъквах чашите, но тя дори не не погледна. Реших да не насилвам късмета си и да замълчава засега. Вечерта беше пред нас и тя иска или не, ще трябва са говори с мен.

Всичко беше подредено, бяхме готови с всичко по-рано от очакваното и всеки седна на своя стол. Чух майка ми да казва на Лиз да седне до нея, а аз се настаних най-безцеременно до нея. Видях сестра ми да СВ подсмихва и зае своето място. Стефани седна до мен, но не исках да правя скандали, по-късно щях да ѝ обясня някои неща, защото вече ми лазеше по нервите.

-Елизабет, не мога да повярвам, че наистина си ти! - Валерия се наведе напред и започна от нищото разговор с Лиз, като прекъсна този между нея и сестра ми.
-Радвам се да те видя, Вал. - отвърна тя, а усмивката ѝ казваше "Не е възпитано да прекъсваш чужд разговор". - Благодаря ти, че ме свърза с брат ти, наистина е добър в това и се радвам, че точно той ще работи за мен и с мен.
Чакай, чакай малко! Какво? Братът на Валерия е оня сопол Никола?? Почервенях целия! Стиснах ръка я юмрук и се чудя как не избухнах, а вместо това се обърнах към виновната Лиз да си има МЪЖ работник.
-Вал, много мило от твоя страна! Не знаех, че имаш брат. Къде си го крила досега? - да, бях нагъл, по всичко личеше, че не питах само от любопитство, но не ми пукаше. Тя погледна Стефани, която стоеше и молеше храната си. Преди да отговори и преглътна хапката, която дъвчеше.
-Беше в Италия няколко години, там работеше като флорист в един магазин, много му се отдава и съм щастлива, че ще работи с Лиз. Тя е много талантлива и мисля, че двамата ще си паснат. - усмихна се тя и се обърна напред като отпи вино, с това показа, че разговорът е приключил.
Много ми стана любопитен този Никола и ще го разуча още утре. Обърнах се към Елизабет, която обсъждаше колко добре са изпечени пържолите с Пит и останалите. Георги, мъжът на Тони е най-големия вносител на платове в страната. Работили сме с него по доста реклами. Харесва му работата с нас и нашите фотографи.
-Лизи? - обърна се Антоанет към момичето, което стоеше до мен и сякаш всички се интересуваха от нея. Явно не беше интересна само на мен. - Тъй като дъщеря ми София другия месец прави 5 години, мислех си, искаш ли да организираме нещо? - Тони нямаше нищо общо със Стѐфани. Беше отговорна, тиха, абе всичко, което сестра ѝ не беше.
Налях си втора чаша уиски и хвърлих един бадем в устата си. Чаках отговора на Лиз.
-Зависи кой ден, ще бъде точно, Тони. - намеси се майка ми, а всички я погледнахме с изненада. - Не ме гледайте така, казах ви, че искам да разговарям с вас, но тук е намесена и Елизабет и Господ да ми е на помощ, ако не се съгласи на офертата, защото вече показах нейни неща на собственика и в много заинтересован. - майка ми говореше, но никой не я разбираше.
-Майко, за какво говориш?? - сестра ми беше нетърпелива да разбера.
-Хайде, изплюй камъчето. - казах на свой ред, а Елизабет стоеше тихо до мен и не знаеше какво да каже или направи.
-Дани, нали днес ти казах, ме искам да говорим за нещо. - майка ми заемаше важна част в бизнеса, особено с някои от държавите, с които работехме. Познаваше се лично с някои от собствениците и искаше да работи наравно с нас.
-Да, мамо, продължавай. - нетърпеливо отвърнах аз.
-Вчера Сам, собственика на един от хотелите в Англия, с които работим, се свърза с мен. Иска да заснемем реклама и да я пуснем до другия месец навсякъде. Телевизии, сайтове и прочее. Тук идва интересното. Иска част от хотела да е с цветя, много цветя, които да стоят до есента. Казах му, че имаме прекрасен човек за тази работа, показах страницата на Лизи, той изключително много хареса абсолютно всичко. Ако тя се съгласи, началото на другия месец, тоест след седмица, трябва да пътуваме за Англия. Казах му цена, на която се съгласи без да мисли. Голяма част от нея е за Елизабет, ако тя се съгласи, ще ѝ обясня всичко. Това е, затова исках да говорим. - каза мама, все едно е съобщила, че ще вали и отпи кротко от виното си.
Всички на масата гледахме като шибнати с парцал. Огледах всеки един на масата. Никой нямаше думи, защото майка ми не беше такава. Да урежда работа на хората. Тя е на мнение, че трябва са си скъсаш гъза и да намериш пътя сам, както са го направила с татко.
Стѐфани изпуфтя, каза нещо на Валерия и двете станаха.
-Извинете ни, ние тръгваме. - провлачено каза тя и се наведе да ме целуне по бузата. Извърнах се на другата страна, защото иначе щях да я блъсна, а с тея токчета, щеше да е жалко картинка.
Тони я изгледа на кръв, но нищо не каза, знаеше че с нея оправия няма. Георги само клатеше глава и гледаше надолу. Сестра ми и Пит станаха да ги изпратят.
-Дани, отиваме в Клише, ако искаш ела после. - Валерия натърти на думите да отида сам, а аз дори не отговорих.

Не можех да смеля информацията, която майка ми преди малко поднесе. За всички беше странно, Елизабет мълчеше, не знаеше какво да каже. Никой не знаеше. Майка ми да подаде ръка на човек, който едва познава. Да я препоръча на толкова важен за нас клиент. Не мога да схвана какво става тук.
-Елизабет, искам да си помислиш и утре да дойдеш до офиса, за да ти покажа договора и да обсъдим нещата. Това е доста голяма крачка за теб, разбирам. - майка ми се усмихна, все едно я покани само на обяд.
-Благодаря много за това предложение, означава толкова много за мен. Не се познаваме, а ми имате толкова голямо доверие. - тя ми прочете мислите.
Сестра ми на свой ред се намеси:
-Това е страхотна възможност, скъпа! - не знам дали ще приемеш, но това е златен шанс. Пит се съгласи със сестра ми, Тони и Георги също. Само аз стоях и не разбирах майка си.
-Рожденния ден на малката в края на другия месец, така че няма за какво да се притесняваш, Елизабет. - каза ѝ Тони, докато си вземаха довиждане. Беше станало 10 часа.
-Да, разбира се, ще поговорим. - топла усмивка се появи на лицето ѝ, а Тони подаде визитна картичка на Лиз, за да ѝ звънне, когато разбере дали и кога няма да е в България.
-Дани, стана късно, би ме закарал?
-Аз ще те закарам, спокойно. - Пит стана преди някой да е казал нещо и му бях адски благодарен за това.
-До скоро, а теб Елизабет, те очаквам утре. - каза майка ми и тръгвайки, но се спря и се обърна отново към нея. - Знаеш ли какво, направо да се срещнем за обяд? Да не е толкова официално?
-Да, разбира се. - ръцете ѝ трепереха, не знаеше какво да каже.
-Утре, ще те вземем тогава. Чао на всички.

Майка ми си тръгна, а Елизабет все чашата си с вино и я пресуши, след това си наля още и нея надигна, но аз я взех от ръцете ѝ.
-Какво правиш? - сестра ми се правеше на заета да отсервира и ни остави сами.
-Какво правя ли? Искаш да се напиеш ли? - нямаше да го позволя.
-Дай ми чашата, Дани. Много ми се насъбра, искам да изпусна парата.
-Тцтцтц. - зацъках с език и вдигнах чашата над главата ми. Тя ме погледна изпод вежди, беше много сладка, когато е леко пийнала. В този момента ме блъсна леко в гърдите, но не очаквах, чашата с вино се разля по мен, а тя бързо грабна тази с моето уиски и до метна в гърлото си.
Какъв красив хаос, помислих си аз.

Моля ви, коментирайте и гласувайте! ❤️