Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 7

Елизабет

Сградата беше от тези, които си личеше, че вътре живеят само хора с пари. Влязохме в асансьора, а с нас влезе и една възрастна двойка. Даниел натисна копчето за третия етаж, а двойката с нас за петия. Усещах, че той ме гледа, но не исках да го погледна. Нямам представа защо. Просто не исках. Той ме погали по бузата.
-Какво има? Не изглеждаш добре.
-Нищо ми няма, лошо ми е. Не съм яла днес. – излъгах
-Ще поръчаме нещо като се качим. – информираме ме и ме целуна по челото.
Чела съм много статии. Постоянно чета. Един път попаднах на статия за целувките. Та, мисълта ми е, целувка по челото: "Обичам те и се надявам, че се чувстваш по-добре", "Всичко ще бъде наред, защото аз съм тук" или "Тук съм и ще остана, докато не се почувстваш по-добре ".
Кого заблуждавам? Трябва да спра да чета такива простотии.
Пристигнахме, той отключи входната врата и ме покани с жест. Апартаментът беше красив. Мъжки. Стилен. Навсякъде в махагон и сив метал. Може би някой идваше и чистеше, защото беше лъснато до последната прашинка.
-Какво ти се яде? – попита ме, след като свали якето си.
-Не зная. Ти избери. Какво обичаш? – казах разсеяно, защото разглеждах подробно. -Това, което обичам да ям е тук. – каза той с палава усмивка.
-Питам те сериозно. – отговорих му аз, продължавайки с огледа.
-А ти не отмятай темата. И аз говоря сериозно.
Беше станал зад мен, отметна косата ми от рамото и започна да ме целува по шията. Обърна ме с лице към него и съблече якето ми, като не преставаше да ме целува. Качи се нагоре по брадичката ми с леки целувки и намери устните ми, прегърнах го, а той зарови пръсти косата ми.
-Господи, обичам.. т.. тази коса. – простена той
Не отговорих нищо. Не исках да говоря. Той съблече блузата си. Имаше прекрасни мускулести ръце. Големи и силни. Беше като Бог. Целуваше ме все по настоятелно. Вдигна ръцете ми нагоре и свали потника ми. С бавни стъпки ме поведе към леглото си. Не спираше да ме целува, а това ме влудяваше. Бутна ме назад, а аз паднах върху мекото легло. Застана над мен и продължи да ме целува, като с всяка целувка слизаше надолу. Стигна до пъпа ми и леко го докосна с език. Извих се назад, а той се засмя на глас. Започна да разкопчава дънките ми.
-Чакай. – казах аз задъхана
-Девствена си, нали? – попита той и седна на леглото
Аз мълчах и не смеех да помръдна.
-Питах те нещо. – грубо каза той
-Да. Как разбра?
-Не бях сигурен, но вече съм.
-Извини ме. – станах за част от секундата обрах си дрехите и тръгнах да бягам.
-Къде хукна сега, мамка му? – чух да вика след мен, но не се обърнах.
Викнах асансьора, започнах да се обличам, а сълзите не питаха. Връхлетяха ме като торнадо.
Асансьорът не идваше, а аз започнах по-настоятелно да го натискам, видях го да излиза от тях и като луда хукнах по стъпалата надолу.
-Няма да те гоня. Върни се. – викаше той, но без резултат. Не исках да ме вижда такава.
Е, мили мои, разбрахте моята тайна. Не, не смятам, че е лошо, не съм била с момче. Искам той да е идеалния. Искам да е перфектно. Искам да е единствен. Ще кажете, че е отживелица, но не ми пука.
Прибрах се по най-възможния начин в апартамента. За щастие Ники спеше. Не ми се обясняваше точно в момента какво се е случило. Защото очите ми приличат на понички и защо спиралата ми е чак до устните. Съблякох си дрехите, влязох в банята и пуснах горещата вода да бие срещу мен.