Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 24

Да̀ниел

Елизабет звъня няколко пъти, не ѝ вдигнах, защото щях да си го изкарам на нея, въпреки че не е виновна. Трябва да се разбера с оня капут. Лайното имаше симпатии към Елизабет и се виждаше от километри. Погледнах се огледалото, целия бях червен, толкова бях бесен. Стоях още малко в колата и слязох, нямах друг избор. Това трябваше да спре, иначе зле за него.
Влязох в ателието, а той обслужваше клиент.
Започнах да разглеждам всички изложени неща. Носеха почерка на Елизабет.
-С какво да помогна? - наглият му глас ме изкара от мислите ми
-Ще ми помогнеш с това да не се доближаваш до Елизабет, освен ако не е служебно.
-Така ли? - надменно попита той
Стоях на разстояние от него, защото иначе не отговарях.
-Да, шибаняк такъв. СМС-те, които пращаш са извън служебните ви задължения. Това не ми харесва. - гледах да бъда колкото се може по-любезен, но не ми се получаваше.
-Искаш да кажеш, че след като чукаш Елизабет, вече е твоя? Не съм чувал това за теб, Да̀ниел Бандов.
Не, нямаше да ме предизвика. Нямаше да го оставя да ме вбеси така, че да го пребия.
-Не ми пука какво си чувал. Елизабет няма да я пипаш. Ясен ли съм?
-Виж сега. - мазната му усмивка беше отвратителна. - Ти си поигра с нея, дай и на мен. Така ще е честно. - при тези думи вече не чувах и не виждах.
Засилих се към него и му скочих, болката по тялото ми беше заместена от ярост. Започнах да го налагам с юмруци. Той се остави, дори не се отбраняваше. След няколко удара се осъзнах и се изправих.
Няколко саксии бяха паднали.
-Имаш време да почистиш. - излязох от ателието. Добре че никой не влезе.

Не можеше да няма информация за тоя лайновоз. Трябваше да намерят. Звъннах пак на детектива, но единственото, което ми каза, е че бившата му приятелка се казва Оливия. Мен това не ме топлеше. Сякаш е потънал в дън земя.

В Клише беше пълно, дори в това време на деня. Седнах на служебното сепаре и си поръчах обяд.
-Това нещо е солено! - развиках се на сервитьорката - Кажи на готвача, че ако се повтори, на него ще му излезе солено!
-Дани, моля те спри се малко! - сестра ми и Пит седнаха от двете ми страни
-Какво правите тук?
-Човече, малко по-спокойно, а? - Пит беше много спокоен човек и мразеше, когато повишавам тон или се държа грубо, особено с Анастасия, разбирам го. Сега се чувствам по същия начин за Елизабет.
-Лиз ни разказа какво е станало. Нали знаеш, че тя няма вина?
-Сестра ми, толкова съм бесен в момента, че не се побирам в кожата си. Ако започна да обяснявам на Елизабет какво стана, няма да ми повярва! Така че искам да обядвам и да си ходя! - беше им ясно, че няма да изкопчат нищо от мен
-Добре, можем ли да обядваме при теб? Няма свободни места.
-Обядвайте, аз така или иначе приключих. Това ризото е помия. Не си поръчвайте. - излязох от ресторанта и в този момент получих СМС от скрит номер "Искаш ли още бой?" гласеше той, а на мен ми падна пердето.
Рядко използвах услугите на Киро, но не ми се занимава сега и с Димо.
-Киро, искам услуга. - дори не поздравих, той знаеше че не му звъня, за да му кажа какъв прекрасен ден е.
-Слушам.
-Не знам дали си чул, но ме струпаха яко.
-Да, разбрах. Тези новини бързо стигат до мен. - тонът му беше винаги сериозен.
-Димо-дилъра. Искам да го хванете натясно. Вечерта преди боя се спречках с него в бара.
-Да разбира ли, че ти ни пращаш?
-Да! Изпраща ми заплашителни съобщения, а сега нямам време за тая гнида.
-Очаквай обаждане. - каза и затвори без разтяга локуми.