Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 12 🔞🔞🔞

Даниел
Докато чаках Елизабет да се облече мислех само за едно. Да се надрусам. Исках го повече от всичко. Днес се съгласих да отида с нея и със сестра ми на обяд, защото да отвлекат вниманието ми от коката, по някакъв начин Елизабет беше моята упора. Не знам причината затова, но за първи път срещам човек като нея. Нея не я страх да ми се противопостави. Това от една страна ме побърка, че е толкова упорита, но от друга е различно, каращо ме да искам да разбера още и още за нея. Искам всяка възможна минута да прекарам с нея и в нея. Когато остана сам е непоносимо. Отвратително. Искам да усетя адреналина във вените си. Не исках да мисля за него и затова, че ме остави. Исках да забравя. Когато употребявам не мисля за последствията. Понякога, когато съм взел повече отколкото трябва дори не помня какво съм правил. Знам, че не е редно, но ако реша, мога да спра. Просто това е нещото, което ми помага, нещото, което ме кара да забравя. Гледах в една точка и си мислех за тъпото копеле, което Елизабет интервюираше днес. Като се сетя как изглеждаше, а още повече как гледаше Елизабет, а тя дори не подозира затова. Това ревност ли е? Ние с нея какви сме? Да, чуках Стефани няколко пъти, откакто се запознах с Лиз, но ми се чукаше. Нормално е. В главата ми беше каша. Не бях друсал от 12 часа, а нямаше да издържа още дълго. Погледнах към апартамента на Елизабет, още светеше. Без да се замислям, изкарах от вътрешния джоб на якето ми пликче с бял прах. Изкарах кредитната си карта, загребах малко от коката с нея и шмръкнах. Не ми беше достатъчно, но за момента това щеше да ме задоволи. Прибрах го набързо, защото забелязах, че идва, погледнах носа си в огледалото, за да съм сигурен, че нищо няма да ме издаде.
Елизабет излезе от входа на блока. Когато я видях замръзнах на място. Беше прекрасна. Носеше черна рокля с изрязано деколте, а тя имаше какво да покаже. Роклята малко над коляното и стоеше перфектно на закръглените и форми. Беше с кожено яке и черно- бели кецове.
-Чакам те от цяла вечност. – не знаех какво да и кажа, беше красива, но нямах смелостта да и го кажа все още. Никога не съм имал дълготрайна връзка. Не знаех как да се държа.
-Съжалявам. – смотолеви тя. – входната ми врата беше отключена, трябваше да проверя апартамента. – добави тихо тя.
-Защо не ме извика? – повиших и тон, усещах, че започва да ми действа наркотикът.
-Не е кой знае какво. Явно съм забравила да заключа. Нищо не беше бутнато. Не го прави на проблем, моля те. – обясни тя като разтриваше врата си, явно беше приключила по темата.
-Не ми пука. – отговорих и тръгнах с мръсна газ.
Не ми отговори нищо. Дори през целия път не каза абсолютно нищо. Знам, че съм лайно. По дяволите, знам. Никога няма да бъда достоен да бъда с момиче като нея. Мислите ми се замъглиха изведнъж. Не мислех за нищо, карах като бесен, разбрах, че Елизабет ми говори нещо, но не чувах какво.
-Моля те, Дани, намали. – умоляваше ме тя. Когато се осъзнах усетих болка в дясната ръка. Беше забила нокти в ръката и ме стискаше силно от страх.
Намалих без да казвам нищо и махнах ръката и. Не си проговорихме и през останалото време, докато не се срещнахме с Анастасия.
-Трябва да отида до тоалетната преди да влезем. – обърнах се към тримата.
-Ще отидем за билети. – каза Пит, а сестра ми и Елизабет водеха разгорещен разговор, затова не ми обърнаха внимание.
-Това не е честно! – чух да възразява Анастасия, когато се приближих към тях.
-Какво става? – заинтересувах се.
-Това е премиерата на филма и почти всички места са заети. – обясни ми мъжа и. – Тоест няма четири последователни места. – продължи той.
-Добре, какъв е проблема? – попитах аз. – Така или иначе това е филм, няма да си говорите през цялото време, нали? – повдигнах вежди, а сестра ми се нацупи.
-Вашите места са на последния ред, в дъното, двете крайни. – заяви ми Анастасия - А нашите са посредата. – да отидем да си купим пуканки.
Докато се чакахме за пуканки, а ние с почакахме, защото имаше наистина много хора за прожекцията, огледах Елизабет. Не ми беше казала и дума откакто пристигнахме. В момента беше до мен, но в същото време беше и далече. Дръпнах я към мен.
-Няма да те ухапя. – прошепнах в ухото и. – Само ако искаш.
Бузите и станаха червени, а тя не каза нищо, просто пристъпи към мен. Докато бях в тоалетна забелязах, че очите ми са червени, сигурен съм, че всички са го забелязали, просто никой нищо не каза, дори и Елизабет, беше много мълчалива.
-Какво ти има? – попитах я тихо.
-Нищо, беше дълъг ден. – дори не ме погледна, когато ми отговори, а пристъпа напред, за да си поръча.
-Какво ще обичате? – с флиртуваща усмивка попита обслужващото момиче.
-Дуо меню. – изпреварих Лиз, преди да е поръчала отделно, но тя пак нищо не каза, дори не си направи труда да спори. Платих на момичето, което не отлепяше очи от мен и се правеше, че до мен няма човек. Подадох колата на Елизабет и тръгнахме към сестра ми и мъжа и, които вече ни чакаха.
-Забавихте се цяла вечност. Какво толкова поръчвахте. – изхленчи Анастасия.
-Брат ти беше зает да флиртува. – аха, ето я и нея. Но аз нищо не съм направил, по дяволите. Реших да не продължавам темата, а само с жест ги подканих да тръгваме, защото съм сигурен, че рекламите бяха започнали. Разделихме се на входа, сестра ми седнаха в средата, а ние двамата в дъното, където ни казаха. Очудващо до нас нямаше човек. Оставих Елизабет да седне открая, а аз седнах до свободното място. От другата страна беше седнала невзрачна лелка, която беше омятала половината пуканки още преди да е започнал филма. Гледката не беше красива. Настаних се и погледнах към Лизи. Очите ми щяха да изкочат, когато погледнах надолу към краката и. Беше с жартиери, а аз не можех да отлепя очи от нея.
-Какво си облякла, мамка му? – тихо смотолевих, а тя се изчерви още повече и дръпна надолу роклята си.
-О, не, не, не си мисли такива неща, да знам, че си облечена така и да се криеш е грях. – отместих ръцете и и вдигнах роклята и нагоре, погалих леко с пръст ръба на жартиера, а тя потръпна. По дяволите, надървих се веднага. Филмът започна, а моята ерекция не даваше признак да си отиде скоро. Не ме свърташе на едно място. Филмът не беше интересен, а може и да е бил, но аз нямах идея за какво става въпрос, защото постоянно мислех за момичето до мен. Погледнах към жената с пуканките, а тя толкова дълбоко беше заспала, че останалата част от пуканките беше паднала в краката и. Обърнах се към Елизабет, отместих косата и захапах мекото на ухото и, а тя си пое шумно въздух.
-Шшш, трябва да си по-тиха. – шепнех в ухото и, а след това отново го захапах. Беше стиснала зъби, а през тях чух свистене. Не ми отговори нищо, затова реших да продължа. Бавно приближих ръката си към едната и гърда и погалих зърното и през материята. Дишането и стана по-дълбоко, но не поглеждаше към мен, беше забила блуждаещ поглед към големия екран. Продължавах леко да стискам гърдата и с едната ръка и да целувам врата и, чувството беше уникално, аз самия бях толкова възбуден, че щях да гръмна.
-Какво правиш, Даниел. – попита едва, едва тя. Ето сега вече ме погледна, очите и бяха замъглени. Беше толкова красива.
-Позволи ми. – доловимо кимна само, а аз това чаках. Съблякох якето си и я завих с него. Никой не можеше да ни види. Беше тъмно, бяхме на най-горния ред и най-открая.
-Някой може да ни види. – продължи мислите ми тя.
-Няма, спокойно, искам просто да чувстваш. – говорех в ухото и, а ръката ми се плъзна под якето, с което я завих. Започнах да рисувам кръгове около зърното и, а тя трепна. Отпусна се леко назад. Позволих си да смъкна роклята надолу. За мих Елизабет се поколеба, но не каза нищо, цялото и лице беше розово. Стиснах малко по-силно гърдата и, а тя тихо изстена. Отдръпнах ръката си, а тя помисли, че съм приключил. За момент на лицето и се изписа разочарование. Усмихнах и се, навлажних два от пръстите си и си върнах ръката на мястото. Този път център на внимание беше само зърното и. Влажните ми пръсти го погалиха, а след това леко започнах да го подръпвам с палец и показалец. Елизабет започна да диша толкова дълбоко, че чувах всеки нейн поет дъх. Неочаквано и за мен самия тя обхвана с ръка главата ми и разби устните си в моите. Не чакаше да я подканя, а плъзна език в устата ми. Досега никога не беше целувала така.
-Моля те. – прошепна в устните ми.
-Какво ме молиш, Лиз? – знаех какво ме моли, ръката ми беше спряла да извършва всякакво вдижение. Исках да го каже, исках да видя колко го желае.
-Моля те, Дани. – не спираше да повтаря.
Изкарах ръката си изпод якето и навлажних пръстите си, но този път целта ми не беше гърдите и, колкото и прекрасни да бяха. Ръката ми слезе надолу и дръпнах още по- нагоре роклята и, а тя замръзна.
-Отпусни се, няма да правя нищо, което не искаш. Повярвай ми. Ако искаш да спра, кажи ми. – обещах и аз, но аз самия едва се удържах да не я метна върху мен и да я изпълня докрай. Самообладанието, което имах в този момент беше огромно. Отместих леко прашките и на една страна. Прокарах пръсти по клитора и, а тя цялата се скова.
-Не се притеснявай. Прекрасна си. – целувах врата и и я успокоявах.
Започнах по-настоятелно да търкам пръстите си в нея, а тя мънкаше нещо в ухото ми.
-Елизабет, толкова си мокра. Ще ме докараш до лудост. – продължавах да и говоря, беше си самата истина. За момиче, което не е било с момче, беше наистина много влажна.
Започнах да правя кръгове около клитора и, а тя подскочи. Харесваше и. Знам, че и харесваше. Виждах го на лицето и. Устните и бяха леко отворени, а от тях чувах всичко друго, но не и свързани думи. Продължих да масажирам с палец най-чувствителната и точка, а с другия да си проправя път към най-прекрасното място на света. Вкарах си бавно единия пръст и го изкарвах.
-Мокра, тясна и топла. – перфектната комбинация. Вкарвах и изкарвах пръста си, а тя заби нокти в рамото ми. Не спираше да ме целува, по този начин заглушаваше звуците, които издаваше.
– Ако те заболи ми кажи. – чаках да ми даде отговор. – Чу ли ме?
-Да, чух те, моля те продължи. – отговори тя задъхано.
-Малка ненаситница. – засмуках врата и вкарах два пръста в нея много бавно, докато свикне.
-Дани, моля те. – молеше ме тя.
-Какво искаш, Елизабет? Да спра ли? – стой неподвижен и чаках да ми каже какво иска от мен. Исках да го чуя, исках да знам, че и тя го иска колкото и аз.
-Продължи, моля те. – едва успя да отговори тя.
Не чаках втора покана, а започнах да движа пръстите си по-бързо от преди, като не спира да правя кръгове около точката и. Не и трябваше много. Целувах я, говорех и и в същото време продължавах да движа пръстите си. Усетих, че се свива около тях и първите вълни я заливат. Започнах още по-бързо да движа пръстите си.
-Свърши за мен. – заповядах в ухото и, а беше ключът разпадането и около мен. Целунах я силно, за да поема всички стонове, които излязоха от пълните и устни. Оставих я две минути насаме, за да се съвземе. Беше отпусната назад. Изведнъж стана, хвърли якето ми върху мен и бягайки излезе от залата. Сестра ми и съпругът и станаха и със знак с ръце ме попитаха какво по дяволите пак съм направил. Втурнах се към нея, а те бяха зад мен. Чувах ги. Намерихме Елизабет в тоалетните на мола.

Моля ви, дайте вашето мнение и вот. ❤️