Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 23 🔞❤️🔞

Елизабет

Краката ми все още трепереха, не знаех на кой свят съм. Не беше като във киното. Не заради мястото, а защото сега го чувствах правилно. Погледнах към Да̀ниел, кой беше със затворени очи и си играеше с косата ми. Все още беше възбуден. Исках да направя нещо за него. Исках да му върна жеста. С колебание ръката ми се запъти към панталона му.
-Лиз, какво правиш? - беше изненадан, но гласът му беше и натежал, плътен от очакването.
-Искам да направя и аз нещо за теб. - не го поглеждах, срамът беше прекалено голям.
Обърна ми лицето към него и ме целуна.
-Не искам да се чувстваш длъжна, заради това преди малко или заради телефона. Не прави нещо, ако не го искаш. - толкова мило не се е държал с мен никога. Не знаех какво да кажа,  исках да го направя. Колкото повече стоях и гледах красивото лице, толкова повече исках. Не заради телефона. Аз нямаше да взема телефона така или иначе.
Не казах нищо, надигнах се нагоре и започнах да целувам врата му. Той се облегна назад и затвори очи. Наслаждаваше се на всяко мое докосване. Ръката ми пое надолу по гладкия му корем. Надигнах блузата леко, за да я сваля. Натъртванията, които бяха по цялото му тяло вече бяха започнали да придобиват по-тъмен вид. Настаних се на колене между краката му. Стягането на тялото му ми показваше, че с нетърпение очаква това, което предстои. Целувах всяко едно място, което беше наранено. Исках да излекувам всички рани, външни и вътрешни. Всичката болка, която тупти в това сърце. Дръпнах боксерките му бавно надолу, а достойнството падна тежко в ръката ми. За момент се уплаших, че не знам какво да правя.
-Лиз, ако не искаш не се притеснявай. - говореше през стиснати зъби. - Няма да те карам да правиш каквото и да.... - не изчаках да довърши изречението си, а започнах да движа ръка по цялата дължина.
Приближих се и направих същото, но с език. Обходих с език отгоре до долу, повторих това няколко пъти. Даниел се стегна и отметна глава назад.
-Няма да издържа дълго. Какво правиш с мен?
Беше толкова нежен, сякаш в ръцете ми беше най-коприненото и чупливо нещо на света. Смелостта ми беше с мен, виждах как му доставям удоволствие. Започнах по-бързи движения и поех главичката между устните си. В ритъм движех ръката и главата си, като редувах засмуквания и облизвания по дължината. Мъжът пред мен губеше самообладание.
-Не спирай.... Елизабет. Прекрасна....си, мамка му. - насечените му думи излизаха като дихания от устните му, а аз не спирах. Ставах все по-уверена, защото виждах, че то му харесва. На мен също ми харесваше. Възбуждах се при мисълта, че мога да правя това с него. Усетих капчицата на върха на главичката и я поех между устните си. Тук нямаше място за срам. Не знаех какви страни разкри този мъж в мен.
-Лиз, ще свърша само... след секунди. - нямах намерение да спирам. Не исках да го правя. Ръката му беше на главата ми и ме милваше, докато аз го водех към пътя на екстаза.
Забързах движенията си. Не разбирах какво ми говореше. По-скоро бяха нечленоразделни звуци.
-Не спирай. - последното, което ми каза, а аз го поех до край. - Не, това.... не....може да бъде истина.... толкова е хубаво.
Тялото му се стегна, стисна очи и изляза цялото си удоволствие в устата ми.