Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 17 part 2

Елизабет

-Хей, Лизи, събуди се. Ще закъснееш за работа. - някой нежно побутваше рамото ми.
Едва отворих очите си. Пареха. Усещах ги като понички. Анастасия беше седнала до мен на леглото и ме гледаше със съжалителен поглед.
-Изглеждам ли така, както се чувствам? - попитах затваряйки очи.
-Няма да те лъжа, Лиз. Очите ти ще се пръснат. - гласът ѝ беше пропит със вина, а на мен това не ми допада. Тя не е виновна за нищо.
-Сиси, не искам да се чувстваш виновна за каквото и да е. Моля те. Нямам желание в момента да обсъждам случката от снощи, но не заради теб се случи това. Знам, ти организира барбекюто, ще кажеш че ти си виновна. - побързах да прекъсна мислите, които знаех че са в главата ѝ.
-Но стана в моята къща.
Побързах да я прекъсна, защото нямаше да ѝ позволя да се чувства гузна.
-Ще ме обидиш, ако си мислиш такива глупости. - отвърнах, ставайки от леглото.

Започнах да си обличат дрехите от вчера, а тя ме наблюдаваше с онзи приятелски поглед, когато те боли за близък човек. Бях ѝ благодарна, но тази битка щях да я водя сама.

-Чух какво ти каза Да̀ниел. - това беше единственото, което изрече.
-Каза това, което мисли....
-Не смятам, че е така.
-Хей, моля те. Сама каза, че си го чула.
-Послушай ме, говори така, когато е наранен. Познавам го, Лизи. - беше убедена в думите си. Как ми се искаше да ѝ вярвам.
-Нямам какво да кажа. Това, което чу снощи, беше последният разговор, който водя с брат ти. Надявам се, че няма да ми се сърдиш.
-Да ти се сърдя? - дойде до мен и ме прегърна, а аз бях на път да се разплача отново.
-Сис, трябва да тръгвам. Ще звънна на Никола, за да му кажа, че ще закъснея малко. Ще се чуем по-късно, след обяд с майка ти, примерно. Окей?
-Окей. - виждах, че едва се сдържа пред мен.

След като се чух с Никола, за да му кажа, че ще закъснея, започнах да ровя в чантата си, за да търся ключовете за апартамента. Мразя да търся ключове. Никога не ги намирам, а знам къде съм си пуснала. Трябва са преобърна цялата раницата, за да ги открия. Изнервих се от двуминутното ровене и реших да се изкачва по стъпалата, вместо да хвана асансьора. Мислите ми бяха хаос, който няма намерение да подреждам в близките дни. Искам само да се изключа и да не мисля за нищо. Качвайки последните няколко стъпала, спрях на място при гледката, която видях. Входната ми врата беше отворена до половината. Замръзнала на място, не знаех какво да правя. Някой беше влязал вкъщи? Още там ли е? Трябва ли да проверя? Чух стъпки зад мен и подскочих, обърнах се бързо у видях чичо Филип, моя съсед. Врата срещу врата сме.
-Здравей, Елизабет. - приветливо ме поздрави той, докато не видя ужаса, който е изписан на лицето ми. - Какво се е случило? - той беше с баща ми на години, живееше с жена си и котката им. Когато се нанасях, двамата бяха много мили, за да ми помогнат с някои от уредите. Казаха, че мога да разчитам на тях по всяко време. Е, явно това време е сега.
Посочих вратата ми.
-Чули ли сте нещо?
Той погледна към отворената врата и лицето му се изопна.
-Сега се прибирам. - посочи сака в ръцете си. - Два дни ни нямаше. Жена ми остана при майка си, а аз се прибрах. Влиза ли вътре, Елизабет?
-Не, не. Току що идвам и аз. Не спах снощи тук, а сега заварвам това и ме е страх да вляза. Мога ли да те помоля.... - наклоних главата към апартамента ми.
-Да, разбира се, дори не трябва да ме молиш. Може да не си заключила, миличка. - започна да говори той, влизайки в апартамента. Почти не се забих в него, защото се спря на място.
-Повярвай ми, заключих. - надпниках през него и не можех да повярвам какво виждат очите ми. Всичко вкъщи беше с краката нагоре. Нямаше едно нещо, което да беше на мястото си.
-Обрали са ме. - проплаках аз. Нервите ми повече не издържаха. Седнах на земята и заплаках. Не знаех, че имам заредени нови сълзи. Те извираха от мен като вулкани. Нямаше как да ги спра. Не искаха да спират. Непресушаеми реки.
-Дай да звънна на някой. - чух да казва чичо Филип, беше седнал до мен на земята и не знаеше какво да прави.
Подадох му телефона и казах името на Анастасия. Дълго време разговаряха, не чух всичко, което си казват, зашото ушите ми бучаха. Добрият човек дойде и ми подаде кърпичка.
-След малко жената и мъжът ѝ идват. Ще изчакам тук с теб, ако искаш можем да разгледаме дали липсва нешо.
Погледнах нагоре към него, а той ми подаде бащински ръка, за да се изправя. Поех я и избърсах сълзите си в ръка, а кърпичката смачках и хвърлих на пода.
След щателно претърсване установих, че лаптопа ми го няма, може и още дребни неща да липсват, но лаптопа беше важен. В него ми бяха всички неща освен за магазина, за университета също.
-Лиз! - моят най-близък човек в момента ме взе в прегръдките си.
-Сиси, благодаря ти, че дойде. Не знаех на кого да св обадя, не знам какво да правя. - проплаках отново, за не знам кой път тези дни.
Пит ме стисна окуражително за рамото и каза:
-Събирай си нещата, идвай вкъщи докато не се разбере кой е. - той оглеждаше стаята, която беше неузнаваема.
-О, ще отида на хотел, не искам да ви притеснявам. - да съм в тежест на някого не можех да си позволя.
-Елизабет, дори няма да спорим на тази тема! - с толкова сериозен и заповеднически тон Сиси никога не мине говорила.
-Аз....аз...а - заеквах и мигах пред двамата ни спасители, без да знам как да се отблагодаря. - Не знам какво да кажа. - измънках и ги прегърнах и двамата наведнъж. Благодаря.
-Лиз, ти вече си част от живота ми. Отдавна не съм срещала толкова истински, честен и непринуден човек като теб. Дори не подлежи на коментар, оставаш вкъщи докато не открием извършителя. На път за тук викнахме полиция, предположих че не си. - Аз само кимах.
Ще бъде един много дълъг ден.
-Сис, моля те обади се на майка ти и ѝ кажи, ме днес за обяд няма да успея.

Мамка му, защо хората са такива...

След като се чух и с Ник, без да му давам пълни обяснения какво се случва, той отвърна, че се справя страхотно и сам. Попита как съм и каза да го държа в течение.
Докато дам пълни показания стана преди обед. Събрах си най-важните неща в куфара и потеглихме обратно към къщата на Сиси и Пит.

Кой според вас е разбил апартамента? Имате ли заподозрени?
Гласувайте и коментирайте.
Благодаря. ❤️