Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

🔞🔞🔞ГЛАВА 26🔞🔞🔞

Да̀ниел

До обяд бяхме приключили с работата по снимките. Видях кадрите с Елизабет от вчера, бяха станали страхотни. Ревност, шибана ревност изпитвах, каквато никога не съм. Цял свят щеше да гледа тази реклама и да види колко красива е тя. Камерата я обичаше. Стоеше естествено, без да се надува и да изглежда нелепо. Нежният ѝ поглед следеше камерата, сякаш те изпиваше с очи само през екрана. Тръснах глава, за да се осъзная, а малкия приятел в гащите ми заплашваше да се покаже.
-Майко, какво ни остава? - вече бях нетърпелив да видя Лиз.
-Готови сме. Хъкинс остана много доволен. Преведе всичко до стотинка, плюс участието на Елизабет в рекламата.
-Щом съм свободен, отивам да се насладя на следобеда си. - завъртях се, а майка ми подвикна след мен:
-Хайде, отивай при нея. - обърнах се да я изгледам кръвнишки, а тя ми смигна развеселено, нямаше как да не се разсмея и аз.

-Извинете, можете ли да ми кажете Елизабет от стая 304 дали я слизала днес? - попитах любезно рецепциониста
-Секунда... - загледа се в компютъра. - Да, госпожица Колинс е при басейна. - усмихна ми се и пое следващия въпрос на гост от хотела.
Телефонът ми звънна, беше Стефани, но рязко натиснах червената слушалка. Не исках да разговарям с нея. Не ми беше преоритет. Никога не е била.
Качих се до стаята си, за да си облека банския и халат. Ходех след нея като кученце. Никога не съм си мислел, че ще ми се случи нещо такова. Толкова нежност и в същото време сила струят от това момиче. Можеше да те побърка от ярост и от любов в едно и също време. Какво правеше с мен не знам, но беше като наркотик за мен. Спрях да друсам. Нещо, което не можех да си и представя. Чувствам се по-добър, по-продуктивен и искам и тя да се чувства така с мен. Бях влюбен, мамка му.
Телефонът ми звънна, когато бях в асансьора.
-Слушам те. - управителя на Клише имаше задача, надявам се да я е изпълнил.
-Господин Бандов, разговарях с три от обектите с близки камери до побоя, утре вечер ще ми пратят записите.
-Чудесно. Дръж ме в течение. От нашите камери нещо вижда ли се?
-Не, точно се скривате зад ъгъла. Ако искате ще Ви ги пратя, за да погледнете. - беше сериозен и много харесвам работата му. Работеше за мен откакто открих клуба.
-Не, вярвам ти Филип, няма проблем. Чакам записите. - затворих докато отварям вратата за басейна.
Нямаше как да не я забележа. Банският ѝ беше дълбоко изрязан, а чашките на горнището - пълни. Плачеха да ги освободя от този тормоз. Преглътнах тежко, защото бях изключително прецекан с госпожицата пред мен. Приближих се до нея, но тя не ме забеляза, четеше книга. Дългата ѝ коса беше сплетена на две небрежни плитки, които си почиваха на гърдите ѝ.
-Извинете, чакате ли някого? Може ли да се седна до вашия шезлонг? - тя подскочи, защото не очакваше да ме види на басейн. Не бях такъв тип. Явно нещата се променят.
-Да, разбира се. Не се притеснявайте. - прие да играе играта ми. Огледа ме отгоре до долу и се усмихна
-Нещо харесахте ли си? - погледнах я изпод вежди.
-Ами не ви мислех за басеен тип. - стана и намести горнището на банския, беше мой ред да загубя дар слово.
Това нямаше да стане, ако продължаваше така, щях да я изчукам тук на шезлонга. Станах от мястото си и без да мисля и предупреждавам, вдигнах Елизабет на ръце и скочих в басейна.
-Аххх, какъв си гадняр, знаех си! - даваше се в думи и вода, а аз се смеех от сърце.
Тя също се включи към мен. Не бях я виждал да се смее така. По детски. Да се отпусне пред мен. Започна да ме пръска с вода, но и аз не ѝ останах длъжен. Бяхме като десет годишни, но не ми пукаше. Бяхме заедно. Само двамата.
-Добре, добре. Предавам се. - вдигна ръце в знак, че не може повече, аз също вдигнах моите.
Дойде до мен и без да очаквам скочи отгоре ми, опита се да ме набута във водата, но номера не ѝ се получи, хванах я и я стоварих на метър от мен.
-Ужасен сиии! Поне се направи, че мога да те бутна! - махаше сърдито с ръце, беше адски сладка.
Приближих се към нея със. Усмивката ѝ замръзна. Хванах ръцете и я дръпнах към мен. Тя моментално уви краката си около мен, а водата правеше нещата много по-лесни.
-Свършихте ли работа? - започна тя
-Мислиш ли, че ми се говори за работа точно сега? Свършихме всичко брилянтно, утре сутринта се прибираме, така че нека се насладим на времето без работа. На нас. - Елизабет преглътна тежко и облиза мокрите си устни, а аз моментално се надървих.  Никога досега не ми е ставал от нещо подобно. Трябва му доста повече от това. Подлудяваше ме.
-Дани, хората ни гледат. - огледах се около нас. Нямаше толкова много хора, а и всеки си гледаше своята работа.
-Не ми пука, а и никой не ни гледа. - притиснах я по-плътно към мен, а тя тихо изстена.
-Ще се поболея с теб. - прошепнах в ухото ѝ, а тя цялата настръхна.
-Дани...
-Какво? - знаех, че я дразня, но ми харесваше.
Целунах я леко по устните, нежна, съвсем невинна целувка. Елизабет отвърна със същото.
-Искаш ли да си поръчаме обяд в стаята? - сигурен бях, че не е яла, а трябваше да има сили за това, което предстои.
Тя кимна в знак на съгласие и както сме преплетени в едно се придвижих към стълбичките на басейна.
-Мислех, че ще ми е топло като изляза от водата. - зъбите и леко потракваха.
С периферното си зрение забелязах двама на метри от нас да гледат Лиз. Обърнах се към тях, щях да ги убия с поглед.
-Дани... Дани! - бутна ме по рамото тя.
Взех халата ѝ и я облякох.
-Гледаха те с отвратителни погледи. - казах през зъби
-Хайде да тръгваме. - хвана ме за ръка и не погледна повече зад нас.
-Какво ти се яде? - докато се качвахме в асансьора телефонът ми пак звънна, пак беше Стефани. Отказах отново. Елизабет видя какво направих и се стегна до мен.
-Не знам, може би Суши. - не ме поглеждаше.
-Не искам да си мислиш глупости, Стеф е Стеф. Излизали сме заедно в компания. Няма как да я изхвърля от живота си. - надявам се да ѝ е ясно, че не изпитвам чувства към Стѐфани.
Обърнах я с лице към мен и забих устни в нейните. Настоятелно ближех всеки милиметър от устата ѝ. Захапах долната и устна, а скимтенето ме окуражи още повече.
Не знам как сме стигнали до стаята ми, но бяхме пред нея и бързах да я отключа. Ръцете ми трепереха. Най-накрая се отвори, влязохме, ритнах я с крак и залепих Елизабет до стената.
Целувките ни бяхме страстни, жадни, възбуждащи. Разказваха за всичко, което предстоеше. Хванах я за дупето и я повдигнах. Лиз сключи крака около мен, а банските ни помагаха да се усещаме по-добре.
-Мамка му. Прекрасна си. - изсъсках в ухото ѝ, с тя се сгърчи в мен.
-Обичаш да ти говоря мръсно, нали Елизабет? - притиснах надървения ми приятел към най-чувствителното ѝ място.
От възбуда тя захапа врата ми, а аз не знаех какво да я правя. Загубих си ума. Сложих я да легне на леглото и нежно съблякох халата, моя също. Погледнах я в очите. В тях не видях колебание. Желание и възбуда. Единствено това.
-Кажи ми какво искаш, Лиз. - прокарах малки целувки от шията ѝ надолу до корема. Започнах с влажни и закачливи движения да се връщам нагоре по прекрасните извивки, които имаше.
-Не те чух, какво искаш? - настоявах, защото исках сама да ми каже.
-Искам... всичко. - надигна се на лакти и ме целуна. -Искам теб, Дани.
Нежно отместих долнището на банския ѝ, докато продължавах да я целувам навсякъде. С ръка започнах да се движа надолу, към най-прекрасното място на света. Исках я толкова силно, но трябваше да съм търпелив и внимателен. Спрях за секунда и я погледнах.
-Защо спря? - попита със замъглени очи.
Не отговорих, а само я наблюдавах, дакото пръстите ми започнаха да играят върху нея, а тя си пое рязко въздух. Беше прекрасна и можех да свърша, само докато я гледам. Движенията ми бяха бавни, мързеливи. Исках да се насладя на този момент възможно най-дълго. Елизабет започна да се гърчи под мен от изтезанието, което ѝ налагах.
-Дани....
-Слушам те. - усмихнах ѝ се дяволито.
-По-бързо. - придърпа ме към себе си и облиза устните ми.
-Толкова си мокра, Лиз. Течеш, а все още не сме стигнали до същинската част. - тя се раздвижи и започна да дърпа моите боксерки надолу.
-Аз също така и много нетърпелива. - взех презерватив от тези, които бях купил по-рано и скъсах опаковката със зъби.
Започнах да го развивам по дължината ми, а очите ѝ ме гледаха любопитно.
Наведох се и започнах да целуваш шията ѝ, а ръката ми се залепи за едната ѝ гърда и грубо я стисна. Започнах да пощипвам набъбналото ѝ зърно, а тя проплака от удоволствие. Целувахме се дълго. Не можех да спра да изучавам цялото ѝ тяло. Беше като нежно перце в ръцете ми, което исках да остане при мен завинаги. Разтворих краката ѝ по-широко и застанах между тях. Не исках да в боли. Исках да е едно уникално първо изживяване за нея. Наплюнчих двата си пръста и застанах на входа към най-мекото и топло място. Леко започнах да натискам, а с палеца да правя малки, бързи кръгчета около клитора ѝ.
Дишането на Елизабет стана накъсано. Беше затворила очи, стискаше ги силно. Наведох се и засмуках меката част на гърдите ѝ. Захапвах, облизвах, докато пръстите ми ставаха все по-настоятелни.
-Чакай, чакай. - стегна се ме погледна рязко.
-Боли ли те много? - тревогата в гласа ми си личеше.
-Не ме боли толкова, колкото чувствам сякаш парещо разкъсване. - призна тя и преглътна. - Продължавай. Добре съм. - целуна ме с влажна, възбудена целувка.
Нямах сили да не продължа. Хванах тежкия, почти пръсналия се от възбуда приятел, който чакаше да се потопи в мекотата на това перфектно местенце. Легнах върху нея. Бях на входа на рая.
-Сигурна ли си, Елизабет? - едва се сдържах да не се плъзна напред и да я изпълня докрай.
Поклати глава в знак на съгласие, но на мен не ми беше достатъчно.
-Лиз, искам думи. - шептях в лицето ѝ.
-Добре съм, Дани. Продължавай.
Тя не смееше са помръдне, а аз леко натиснах. Замръзна на място и аз спрях, докато свикне с чувството. Когато се отпусна, натиснах още малко.
-Едва се сдържам, за да не започна да се движа. - признах в ухото ѝ.
Погледнах лицето ѝ, от двете страни на лицето ѝ играеха сълзи. Целунах ги и те се стопиха върху устните ми.
-Дани, няма да се счупя. - натиснах още малко и тя сгърчи лице, но след това се успокои.
-С тези бавни движения ще свърша първи. - и двамата се засмяхме. - Как се чувстваш, Лиз?
-Добре съм, прекрасно. Движи се.
Съвсем бавно започнах да се движа напред-назад. Виждах болката по лицето ѝ. Сладка болка. И въпреки това, беше прекрасна.
-Толкова си красива. - говорех ѝ, докато забързах тласъците. - Мога да остана в теб вечно. Толкова мокра и гореща. Справяш се страхотно.
Надигна се и ме целуна. Казваше ми неща с целувка, които не беше способна да изрече в момента. Започнах още по-бързо да се движа, а тя беше толкова готова. Не знам с какво заслужих аз да съм първия на това момиче, но за нищо на света няма да позволя да я разочаровам.
Тласках в нея, а тя започна да се свиха около мен. Не спирах да я гледам. Да ѝ говоря и целувам. Палецът ми отиде на малкото камъче между краката ѝ. Трябваха и няколко секунди.
-Готива си... - забързах движенията си колкото мога, а Елизабет започна да трепери цялата.
-Господи...- извика тя и легна назад отпуснато, а на мен само това ми трябваше.
-Свършвам, Лиз. - започнах по-груби движения, а тя още повече отвори краката си и това за мен беше края.
Най-мощното свършване в историята.
-Мамка му. - не спирах да ругая, защото чувството беше ново за мен. Досега не съм изпитвал такива емоции. Стоварих се до нея на леглото. Потните ни тела блестяха на светлината, а дишането ни беше учестено.
-Какво направи с мен? - попитах най-красивото момиче, което лежеше изтощено до мен.
-Как си? - гласът ѝ беше толкова нежен и разтревожен
Надигнах се на лакът и се загледах в нея.
-Питам ме аз как съм? Ти как си, Лиз? Много ли те боли. Опитах се да бъда максимално нежен и бавен, но едва се сдържах. За мен беше най-уникалнито изживяване.
Обви лицето ми с ръце и ме накара да я погледна в очите.
-Беше прекрасно. - целуна ме и не ме остави да говоря повече.
Стояхме голи и сгушени дълго време.
-Ако някой ми беше казал, че ще правя секс в един от най-скъпите хотели в света с теб, щях да ми се изсмея в лицето. - беше легнала на гърдите ми, а аз си играех с косата ѝ.
-Защо? Толкова ли нереално изглежда?
-Ти си Да̀ниел Бандов, в сравнения с теб, аз съм никоя.
-Ей. - хванах брадичката ѝ и я обърнах към мен. - Ти си моето момиче и това няма да се промени. Чуваш ли ме? - да, тя имаше резерви, но щях да я накарам да ми повярва. Исках да съм първия и последния за нея.
-Да, чувам те. - нежна целувка се залепи на челюстта ми. - Трябва ми душ. - засмя се и тръгна да става, но се сепна.
-Какво става, какво има? - скочих като ужилен.
-Нищо, малко ме заболя. Добре съм, спокойно.
-Сигурна ли си? - тревожех се за нея
-Да, Дани. Чувствам се превъзходно.
-Ще поръчам храна, докато се къпеш. - погледнах към часовника в стаята. Свечеряваше се.
Облякох се набързо и отместих дългите пердета, за да влезе малко светлина в стаята. Все още не можех да повярвам, че Елизабет беше в банята ми. Че ми се отдаде. Че ме направи първия мъж в живота си. Чувствата, които изпитвах не можеха да се опишат с думи. Гъделичкането в гърдите ми също. Това момиче превземаше целия ми свят и аз бях напълно окей с това. Усмихнах се на себе си. Струваше си. Тя си стуваше. Всичко придобиваше смисъл.
*.*.*
-Толкова съм гладна, че мога да изям и твоето суши. - беше седнала по турски на леглото, а устата ѝ беше пълна с храна.
-Виждам, ядеш като гладна. - избухнахме в смях, зашото едно оризче падна от устата ѝ. - Между другото, забелязах че си доста отслабнала. Искам да се храниш, Елизабет. - вече бях сериозен. Денят в който я видях за първи път беше с прекрасна форма, както и сега, но тогава беше по-налята. По-пухкава.
-Не съм спазвала диети или нещо... Просто стресът ми беше в повече. Дори не съм забелязала, че отслабвам.
-Да... и аз допренисох за този стрес..
-Важното е сега как се чувствам. Изтрака два пъти пред лицето ми с китайските си клечки и взе още едно парче от сушито. - Обожавам суши. Особено със сьомга. Уникален вкус.
-Точно като твоя. - намигнах ѝ, а тя ме шляпна по рамото.
*.*.*
-Какво ти се прави през останалата част от вечерта? - беше се излегнала на леглото, пишеше със сестра си, а аз работих на лаптопа. Получих съобщение.
"Да̀ниел, ВДИГНИ МИ!" - Стеф започваше да ме дразни. Не разбираше ли от намеци?
-Кой беше? - въпросът ѝ прозвуча по-скоро любопитен.
Мамка му.
-Ааа.. Филип, управителя на Клише, пише ми за записите от камерите. - толкова ме болеше, че я лъжа, но не исках да се разстройва от тъпите смс-и, които не означава нищо за мен.
-Добре..., реши ли какво ти се прави?  - погледнах пред прозореца - беше тъмно вече навън.
Станах от мястото си и се отправих към леглото.
-Сещам се за едно нещо, което и на двамата ще ни хареса. Свалих тениската си, сложих крак на леглото и взех телефона на Лиз.
-Това тук няма да ти трябва следващите часове. - дяволът в мен проговори
-Даниии, майка ти какво ще каже? Много ще ме в срам утре от нея. - думите ѝ си противоречаха с действията, защото ме придърпа върху нея и започна да ме целува - най-перфектните устни на света.

Всичко щеше да се срине....

Остават броени глави до края на историята, ако ви харесва, моля ви дайте вот и коментирайте! ❤️❤️❤️❤️