ГЛАВА 8

1.6K 85 3
                                    

Да̀ниел

Не знам как съм стигнал до апартамена на Стефани, когато се осъзнах къде съм вече свивах петдетсетачка на руло и шмърках белия прах.
-Нещо ти има. -усетих дрогирания глас на Стефани с ухото ми. Отблъснах я.
-Не съм в настроение тази вечер. Не ме докосвай.
-Толкова си докачлив напоследък. Заради нея е, нали? Дани, аз не искам да се женя за теб. Просто се забавлявам. Смятах, че след като я изчукаш, ще ти мине.
-Е, не ми мина. Нека говорим за нещо друго или пък не, имам по-добра идея. Нека не говорим.
-Какво предлагаш да правим? - почти измърка отвратително тя. Подадох и навитото руло и начертах линия за нея, а аз взех с пръст и си натърках венците. Не знаех къде са намирам, обърнах се към компанията ми. Беше в същото насипно състояние.

Гласувайте и коментирайте! ❤️

Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)Where stories live. Discover now