Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 11

Елизабет

Събитието беше на затворено пространство, защото времето не позволяваше. Зад стола на всяко дете имаше торбичка с героите на Дисни, а в нея имаше маска, бонбони и куп други неща, които малките излапаха на мига. По масите дори салфетките, чиниите и чашите бяха с темата на партито. Позволих си да направи надпис от балони за малката рожденника, въпреки че не бяха говори за това с Тина, а тя беше във възсторг, когато го видя. Радвах се, че остана доволна.
-Благодаря ти много, всичко е страхотно. Децата са повече от очаровани! Позволих си да открадна от магазина ти визитни картички, които ще раздам на мои приятели. За отрицателно времето ти успя да направи сватба и парти, не се затрудни с нищо. Ти си истински талант, Елизабет. – докато Тина изсипваше благодарностите си за детското парти, мислите ми блуждаеха. Беше ме яд, че отново стана това, което най-малко исках. Огледах се наоколо, деца бягащи с маски на филмчето Красавицата и Звяра крещяха, но се чуваха приглушено.
-Изключително съм щастлива, че това, което сътворих ти хареса. – в този момента телефонът ми звънна. – Ало?
-Елизабет, Ник е. Пътувам към магазина. – съобщи ми той с ведър глас.
-Чудено, ако ме няма там, изчакай две минути, имах работа.
-Няма проблем.
-Тина, трябва да тръгвам, защото имам интервю, а не искам да ме чакат. – стиснахме си ръцете и потеглих.
Къщата на Тина беше далеч от магазина ми, затова хванах такси и си напомних, че е време да разгледам коли. Не исках някоя голяма и луксозна, и да исках, все още не можех да си го позволя. Когато наближих с таксито, пред магазина ме чакаше високо момче, с шапка тип торба, беше с гръб към мен, затова все още не можех да видя лицето му. Подадох парите не шофьора и му казах да задържи рестото.
-Здравей, ти сигурно си Ник? - Той се обърна към мен и бях заслепена от усмивката му и от очите ми, които бяха по-сини от небето.
Подаде ми ръка:
-Никола, приятно ми е, но да, казват ми Ник. – усмивката му стана още по-голяма, когато се усмихнах и аз. Беше ми неловко, а нямам идея защо.
Отключих магазина, а той отвори вратата и ме подкани:
-Дамите първо – намигна ми той. Този си беше ходещ сексапил. Измъкнах някакво ‚благодаря' и закрачих в магазина.
-Не знам какво точно ти е казала Валерия за мен, ще се радвам да ми кажеш. – каза той, докато си махаше шапката, а косата му беше медено руса. Той прокара пръсти през нея, за да я намести, а аз го гледах като гръмната.
-Не е казала кой знае какво. Обясни ми само защо не дойде ти да говориш с мен. До някаква степен вината е моя. Не бях се замисляла, че може и мъж да работи. – пуснах музика докато говорех, а в този момент влезе и първият клиент за деня.
-Бих желала аранжировка в кошница само от рози. – започна да говори надменно тя, без дори да поздрави.
-За кога я искате? – попитах аз и сложих пред нея няколко кошници, за да си избере. -Искам я веднага, цвета на розите да е бял, другите подходящи елемтни, ще оставя вие да изберете. Не ме интересува цената.
Жената избра най-голямата кошница. Личеше си, че беше фрашкана с пари.
-Елизабет? – повика името ми Никола. Само се обърнах към него с въпросително изречение. – Остави на мен. Искам да ти покажа какво мога. – помоли той, а аз знам, че не е уместно, но кимнах. Имах някакво предчуствие.
Жената гледаше с недоумение какво се случва, но не каза нищо. Ник застана зад плота и започна да работи, а аз само наблюдавах. Само ми каза какви материали ще му трябват, за да му ги приготвя, за да не се бави.
Той работеше, а аз не можех да повярвам на очите си. В същия момент започна разговор с надменната жена, която беше срещу него, а тя с удоволствие отговаряше на въпросите му.
-И така, аз съм готов, а ако на вас не ви харесва, може би никога няма да започна работа тук. – каза го с тих глас, уж аз да не чуя, а жената се засмя.
Аз нямах думи, кошницата беше станала прекрасна. Между белите рози имаше златисти орнаменти, точна както ми харесва на мен. Имаше и зеленина точно колкото му е нужно. Беше фантастична.
-Страхотна кошница стана. – проговори жената, защото ме видя, че си глътнах езика.
Аз се заех със смятането, която сума не излезе никак малка, но явно това не притесняваше жената.
-Благодаря Ви много. – усмихна се на Ник, явно запленена от него.
-Няма защо. – отвърна и той. Тя тръгна да излиза, а Ник извика след нея:
-Почакайте. – той взе една визитка от панера и тръгна към госпожата. – Надявам се пак да ползвате услугите ни. - жената я взе и я прибра в портмонето си. Усмихна му се още веднъж и излезе.
Стоях като гръмната.
-Съжалявам. – започна Никола, но аз вдигнах ръка за да го прекъсна и той млъкна. -Искам кръгал смесен букет, след това букет с гръб, само от гербери. – не казах нищо повече, а той се усмихна леко, но бързо се овладя.
След 2 часа правена букети и разпитване, аз бях запленена от него. Имаше стил като моя, харесваше му да експерементира, което беше страхотно. Точно такъв човек ми трябваше. Разговоряхме, разпитвах го. Разбрах, че е на 25, завършил същата специалност като моята, живял е една година във Италия.
-Знаеш италиански? – попитах го замечтано.
-Естествено, но не ме карай да говоря, ще се засряма.