На шега

Не го вярвам

Видеото, което аз и Корадо качихме в ТикТок абсолютно на шега достигна до един милион харесвания за три дни. Седях на стола, зяпах екрана и не можех да повярвам. Какво се случва с живота ми?
-Трябва да си отворите акаунт.-отбеляза Каролина, докато разглежда клипчета.
-Не, не, не.-възпротивиха се.-Качихме това видео на шега, повече няма да се случи.
-Лина, вече имате фенове. Различно е.
-Фенове?-засмях се.
-Да. Знаеш ли колко много хора опитват да изтанцуват вашите стъпки? Освен това, ако отвориш акаунт, ще имаш шанс да видиш Тони Лопез отново.-тя се усмихна.
Дори името му звучеше красиво в моята глава. Не можех да си обясня, защо не мога да си избия образа му от съзнанието си, за Бога та той е прекрасен. Знам, че сигурно нямам шанс с него. В главата ми се върти сцената от филма на Тим Бъртън-Булката труп, в който Виктор казва на Емили, че никога не би се оженил за нея. (много хубав филм, препоръчвам го на всеки).
Продължих да си върша работата, Корадо беше по доставки, Алекс е болен, а Том се върна в Кулумбия за няколко дни. Нямах физическата сила да се справя с всичко.
Усещах как тялото ми става все по-слабо, а енергията го напуска. Крайниците ми трепереха, очите ми се затваряха бавно. Не можех да си помогна, освен да се отпусна назад. Бях да падна, но имах нужда от почивка. Оставих се на умората да ме повали и се свлякох на земята бавно. Преди тялото ми да стигне до земята усетих как силни ръце се обвиват около талията ми, а аромата на силен мъжки одеколон се носи във въздуха около мен. Отворих бавно очи, за да видя лицето на Тони само на малки, незначителни сантиметри от моето. Той ми се усмихна топло и дружелюбно.
-Добре ли си?-попита той.
-Уморена съм.-отвърнах.
Глория веднага дотича при мен от кухнята и поля лицето ми със студена вода. Пред очите ми танцуваха черно-бели петна, докато накрая не ги затворих. Не знам какво се е случило после, не помня нищо.
Единственото, което чувах около себе си бяха гласовете на Глория и мъжа ѝ Хуан, звучаха притеснени. Дано се справят без мен днес. Не искам да ги разучаровам.
След затварянето на очите ми всичко ми се губи. Усещах как напълно отпускам тялото си, а в мозъка ми се върти образа на Тони.
Не го виждах, не го докосвах, но можех така ясно да си го представя. Толкова реално, че ако можех да се протегна щях да го докосна.
Къде съм? В безопасност ли съм? Къде е Корадо? Някой да ми помогне.