На шега

В главата ми

Два дни изминаха, откакто видях Тони за последен път, но поради някаква причина не можех да си избия нежния му допир от главата си. Отново бях на работа, но всички седяха около мен непрекъснато.
Бях доста разсеяна, не изморена, просто разсеяна, а това е необичайно за мен. Не се случва често аз да сядам на едно място и да гледам в една точка в продължение на минути. За пръв път ми се случва.
Корадо често седеше около мен, както и Алекс. Помагаха ми с каквото можеха, вода и всичко, което поискам ми бе предоставяно на момента. Глория ми отпусна повече почивки, отколкото се налагаха, а Том ми купи цяла чанта пълна със сладкиши.
-Хора, не е нужно да го..-проговорих.
-Моля те, Лина,-Глория ме прекъсна.-на първо място искам да си добре. Работата няма значение, щом няма здраве.
Благодарна съм на Глория и на всички мои приятели за помощта и разбирането, но това чувство за слабост и болнавост, което пораждажа в мен бе непоносимо.
Обедната почивка двамата с Корадо излязохме в задното дворче на заведението и извадихме по една цигара. В продължение на две вечери брат ми много настоятелно се опитва да ме убеди, че е време да си направим профил в ТикТок.
-Защо не го направиш без мен?-попитах.
-Мога, но в това приключение искам да сме заедно, както винаги.
Двамата с Корадо винаги сме имали много силна връзка помежду си. Не само, защото сме близнаци, а защото така ни възпитаха.
Мама винаги ни е учила, че единственият човек, на когото можеш да разчиташ, това е брат ти или сестра ти. Те са твоето семейство до края и никога няма да те предадат. За това с брат ми винаги сме си пазили гърбовете. Тъй като той е по-голям от мен с цели 10 минути, Корадо играе ролята на мой закрилник. Глупаво, а?
-Лина, познаваш ме,-започна той.-никога не бих се навил на нещо подобно.
-Така е.-дръпнах от цигарата си.
-Проучих и се оказа, че можем да вадим много добри пари от това. И не само, ще дадем начало на кариерите си.
-От кога парите са най-важното?
-Нали точно заради това дойдохме тук в Лос Анджелис. Оставихме родината, езика и семейството си, за да им подсигурим всичко нужно за бъдещето. Дадохме обещание.
-И го спазваме.
-Да, но замисли се. Ами, ако можем да им дадем дори двойно повече?
Корадо спечели вниманието ми за един момент, но аз не бях толкова уверена в себе си относно известността. Да, наистина исках да мога да дам всичко на нашите, дори да имат в излишък, но не искам цената за това щастие да е моето лично пространство.
На всеки му е ясно, че веднъж станеш ли известен всичко около теб излиза наяве, всеки следи твоите стъпки и твоят личен живот бива открит за всеки един човек.
-Хайде, Лина, поне помисли.
С тези думи образът на Тони отново ясно се показа в съзнанието ми. Какво правиш в главата ми, момче, защо не излезеш? Като гледах него за личен пример, като се сетя как говореше за феновете си, осъзнах как да си известен не значи само пари-ти си модел и пример за подражание, хората искат да те следват и подкрепят, дават ти любов. Не е само пари, но и личностно развитие.
-Добре,-погледнах към Корадо с усмивка.-да го направим!