На шега

Къде е Алехандро?

Три часа по-късно Ноен и Атикъс се върнаха, но Алехандро не беше с тях. Аз се изправих на крака и ги погледнах притеснено. Атисък веднага се опита да му се обади, но отново без успех. Ноен седна на дивана, а аз седнах до него. Прегърнах го и отпуснах глава на рамото му, той погали нежно косата ми и въздъхна тежко.
-Къде е Алехандро?-попитах.
-Нямам представа.-той поклати глава.-Не е в дома си, няма го на сборището, не е при баща си на работа. Никой не го е виждал.
-Какво мислиш, че е станало?
-Подозирам нещо.
Аз го погледнах учудено. Ноен се изправи и започна да обикаля из стаята. Стъпваше бавно и плавно, както винаги, но този път краката му трепереха и можех да ги чуя.
-Не знам къде е Алехандро, но подозирам, че е замесен Матиа в тази работа.-каза той.
-Невъзможно.-обади се Атикъс.-Той е в затвора, няма как да са го пуснали.
-Хората му са все още на свобода. Много добре ти е ясно, че Матиа работи чрез връзки и лесно може да оправлява схеми през затвора, Атикъс.
-Кой е този Матиа?-попитах объркано.
Ноен и Атикъс се спогледаха. Ноен наведе глава, а Атикъс продължи да търси нещо в компютъра си. Ноен седна отново до мен и подпря лакти на коленете си.
-Матиа е голяма клечка в бизнеса, всичко търгна от баща му преди години. Занимава се с кражби, наркотици и общо взето всичко незаконно с Лос Анджелис. Хванаха го преди 2 години и го тикнаха в затвора, но това не го спря благодарение на дясната му ръка, чието име все още не е известно.
-Какво искат от Алехандро?-попитах.
-Алехандро преди работеше за Матиа, но след като го бутнаха в затвора дойде при мен и Атикъс. За това сега го търсят.
-Това има ли нещо общо с човека, който следи мен днес?-отбелязах.
-Вероятно.-Ноен въздъхна.
Щом този Матиа е в затвора от къде знае коя съм, с кого се движа и къде ходя, че чак да ме следи. Ако направят нещо на невинното момче няма да си го простя.
Ако иска мен, по незнайно каква причина, тогава трябва да му се представя някак, за да пусне Алехандро. Не искам никой да пострада, защото аз идвам в този квартал.
Телефонът ми отново звънна. Аз го грабнах в ръка и видях, че е Ник приятелят на Тони. Защо ли ми звъни? Вдигнах, но отсреща не се чу гласа на Ник.
-Тони?-възкликнах изненадано.
-Лина,-проговори той.-махай се от този квартал и тези хора преди да е станало късно за теб. Послушай ме.
-Спокойно, Тони, в добри ръце съм.-отвърнах раздразнено.
Затворих телефона преди да е успял да каже още нещо. Защо сега се загрижи за мен? След толкова време, в което си играеше с чувствата ми и ме караше да се чувствам като долнопробна жена. Мразя те.