На шега

Време

Седях в стаята на Тони. Не знам колко време съм била там, защото нямах телефон или часовник, но поне имах прозорец.
От време на време ме пускаше да се разходя из стаята, но винаги бях заключена и нямах право да ходя в други стаи, освен банята.
Къщата през повечето време бе тиха, но все се намираше някой да мине покрай моята стая. Пробвах да викам, да блъскам, но без никакъв отговор. Вероятно приятелите на Тони бяха част от гнусния му план.
За това ли напуснах Глория? За това ли оставих работата си и семейството си в България? Да седя заключена по цял ден в една стая с един прозорец. Опитах се да избягам, но Тони не е глупак. Заключил е и позореца. Бях заклещена в кутия.
Тони се държеше добре с мен. Носеше ми храна, въпреки че отказвах да ям, спеше до мен и се държеше с мен, като с кралица, но аз не исках това. Исках свобода.
Трети ден заключена в стаята на Тони и все още отказвах да ям. Той ми донесе хубава закуска-яйца, бекон и тост. Коремът ми плачеше за храна, но инатът ми е по-силен.
-Моля те, Лина, яж нещо.-повтаряше той.
-Не искам нищо от теб.-отказвах.
Внезапно за вратата за позвъня. Тони се обърна рязко и преглътна мъчително, явно не чака гости. Той излезе от стаята и заключи вратата, но забрави да ме върже към стола. Можех да ходя свободно.
Чуваха се гласове от долния етаж. Аз се приближих към вратата, за да чуя кой е дошъл. Ясно можех да разпозная гласа на Антъни, както и този на Джейдън.
Най-накрая съм спасена. Започнах да блъскам по вратата и да викам с надеждата някой от тях да ме чуе. Да ми помогне.
-Джейдън!-виках с пълно гърло.-Джейдън, помощ! Моля те, Джейдън.
Гласовете спряха, но не получих отговор от никого. Седнах на пода и започнах да плача отново, както всяка вечер. Джейдън не ме е чул, или ме е чул, но не му пука особено.
Ноен беше прав. Не трябва да им имам доверие, нито за миг не се замислих, но поне се надявах да кажат на Корадо. Той не би ме оставил в тези условия. Все пак е мой брат, нали? Само на него имам доверие.
Дълбоко в себе си знам, че Корадо ме търси в момента. Прави всичко възможно да ме намери, знам го. Той няма да се откаже.
Тони се върна в стаята при мен. Видя, че плача и се наведе да ме вдигне от пода и да ме премести на леглото. Така ли ще живея в продължение на месеци? Ами, ако никой не ме открие и цял живот ще съм тук?
Или още по-лошо. Ами, ако никой не ме търси?