На шега

Защо?

Събудих се в моята стая. Главата ме болеше, а дясната ми ръка е посиняла. Изправих се бавно и седнах в леглото си. Огледах се наоколо, местех поглед от старите бели завеси до вратата рисувана с маркери. Как съм се прибрала? Последното нещо, което помня е, че бях в ресторанта.
Изправих се на крака. Тялото ми все още беше слабо и ми се виеше свят, за това седнах обратно върху леглото. Вратата се отвори бавно и аз насочих погледа си право към нея. Лицето на Тони се показа пред очите ми, а усмивкат на лицето му грейна.
Какво прави Тони в моя дом? От къде знае къде живея? Внезапно се сетих за всички онези мисли, които минаха през главата ми, докато бях изгубила съзнание. Образът на Тони, гласът му, исмивката му.
Къдравото момче бавно се приближи към леглото и седна до мен. Погледна ме с широка усмивка и ми подаде чиния с яйца и бекон, които сам е направил.
-Какво стана?-попитах със слабия си глас.
-Преуморила си се и кръвната ти захар е паднала рязко,-обясни той спокойно и тихо.-за това припадна вчера.
Това обяснява защо се чувствам толкова слаба и безжизнена, но не обяснява какво прави Тони в моя дом. Къде е Корадо? Дали знае, че съм припаднала?
-Как се озовах вкъщи?-попитах.
-Глория ми каза адреса ти, за това те доведох тук.-той се усмихна.-Брат ти не можа да се освободи по-рано, помоли ме да остана с теб, докато се върне.
-Не си длъжен да го правиш. Все пак и ти си имаш работа, защо да киснеш тук с мен?
-Нямам против.-той ме погледна.-Искам да съм сигурен, че ще си добре.
Толкова е мил. Не разбирах защо го прави, едва ли си играе на бавачка всеки ден, едва ли му се стои в един стар апартамент с едно абсолютно непознато момиче, което е срещнал преди 4 дни в ресторант. Не го разбирам това момче, но съм му благодарна за всичко. Без него кой знае къде щях да бъда или какво можеше да ми се случи.
-Благодаря ти, Тони.-усмихнах се.
-Няма за какво да ми благодариш, Лина, тъкмо имам възможност да говоря с теб за нещо важно.-обясни той.
-Какво?-погледнах го объркано.
-Видях видеото ти с брат ти и бих искал да заснемем клип заедно.
-О, не, не. Това не е за мен.
-Ако някой ден се решиш,-той извади лист и химикал от джоба си, записа нещо и ми го подаде.-това е номера ми. Само ми звънни.
-Добре.-кимнах и взех листчето.
Защо иска да снима точно с мен? Защо му е да се занимава да седи тук с мен? Не мога да го разбера. Сърцето ми прескачаше като лудо само при мисълта, че седим на малки сантиметри разстояние един от друг. Нима започвам да го харесвам? Аз дори не го познавам толкова добре. Стегни се, Лина, нямаш шанс с това момче. Но, защо?