Ноен

75 4 0
                                    

Вече пети ден съм в тази стая. Мисля, че напълно изгубих всякакви способности за трезва мисъл. Забравих лицата на повечето си приятели, нямах спомен дори как изглеждаха дрехите в гардероба ми. Не съм яла пет дни и тялото ми беше слабо, не съм спала нормално, защото ме е страх, че ако затворя очи за миг, Тони ще направи нещо.
Лежах сама в цялата къща, гледах тавана и си мислех за плановете си. Исках да уча, да стане нещо от мен, някой ден да се върна при мама и татко, с брат ми отново да се дразним помежду си.
За всичко съм си виновна аз. Ако не бях се съгласила на сделката, сега нямаше да съм тук. Или щях да бъда, но при други обстоятелства. Сещам се как аз и Тони имахме нещо интимно в онази нощ, за миг се отвратих от себе си. Каква глупачка съм.
Тони щеше да отсъства за няколко дни от Лос Анджелис, тъй като всички звезди от ТикТок тръгват на турне, както и брат ми.
Остави ми храна достатъчна да стигне за 7 дни, но нямах намерение да я ям. Щях да умра от глад, но ще ми е по-добре да съм мъртва, отколкото заключена тук.
Силен шум от долния етаж ме вдигна на крака. Крайниците ми се разтрепериха, а студена пот се спусна по челото ми. Чух стъпки, които приближаваха към мен. Не знаех дали да се крия, или да викам за помощ. Просто седях по средата на стаята и пазех гробна тишина. Дръжката на вратата се завъртя, но не се отключи. От другата страна не се чуваха гласове. Започнах да се паникьосвам и да махам с ръце.
В един момент ключалката се отключи и дръжката се завъртя отново, но този път по-бавно. Аз грабнах възклавницата от леглото и се приготвих да нападна в случай, че е някой крадец. Вратата се отвори изцяло, за да разкрие лицето на не кой да е, а Ноен.
Усмихнах се широко. Спасена съм, Господи, спасена съм. Той се затича към мен и ме прегърна силно вдигайки ме във въздуха. Аз обвих ръце около врата му и го гушнах.
-Да се махаме.-прошепна той.
-Хайде.-усмихнах се.
Двамата слязохме надолу по стълбите до прозореца, който Ноен беше счупил, за да влезе в къщата. Излязохме от там и се качихме в колата на Ноен. Вътре седяха Атикъс и Джейдън. Прегърнах ги силно, те мен също. Значи Джейдън все пак ме е чул вчера. Ох, Господи. Тръгнахме към дома на Атикъс, тъй като само там никога не биха се сетили да ме потърсят.
-Какво се правим сега?-попитах.
-Ще усетят, че те няма чак, когато се върнат от тура,-обясни Ноен.-имаме време да те върнем в България. Да те покрием там.

На шегаWhere stories live. Discover now