На шега

Примамка

Не знам колко дълго вече съм прикована към този стол. Дали е ден, или нощ?Дали е трети ден, или пети?Дали някой въобще е забелязал, че отсъствам и ме търси?
Не съм виждала Матиа от много време, само доверените му хора, които идваха да ме пазят на смени. Ходех само до тоалетна и долу да ям. Не ми ползволяваха да видя слънчева светлина, камо ли нещо друго.
Къде се забърках? Нямах възможност да обиколя къщата и да потърся Алехандро, кой знае какво са му причинили. А може да са го пуснали, след като взеха мен.
Един от хората на Матиа ме гледаше с огромно съжаление. Всеки път, в който се опитвах да помръдна той седеше там и стискаше юмруци. Дали го познавам?
Момчето, което ме пазеше вече може би трети ден излезе от стаята, когато чу глас от долния етаж. Познат глас. Матиа влезе в стаята и седна на стола срещу мен. Аз вдигнах поглед към него.
-Как си, сладурано?-засмя се той.-Харесва ли ти ори нас? Забавно ли ти е?
Той продължи да се смее. Аз го гледах и стисках силно със зъби превръзката на устата си, която вече създаде рани.
-Извинавай, моя грешка.-той се приближи и махна превръзката от устата ми.
Кръвта от раните бавно започна да се стича надолу по брадичката ми и капеше по черните ми дънки. Наведох глава и леко размърдах челюстта си, за да я раздвижа.
-Какво искаш от мен?-прошепнах.
-Аз ли?-попита той.-О, аз нищо, но това ми е чест от сделката. Бизнес, мила, нищо лично спрямо теб.
-За какво говориш, прасе такова?
-Ох, че си груба. Нека разясня.
Матиа ме хвана за косата и я дръпна назад, за да може да вдигна поглед от пода право към лицето му. Изглеждаше жесток, а хватката на ръката му беше толкова силна, че кожата ми можеше да се откъсне без проблем от черепа.
-Един човек плати много висока цена за теб, измъкна ме от затвора.-той се приближи към лицето ми.-В замяна на това аз му обещах теб и Ноен на тепсия.
-Прави, каквото искаш с мен, но остави Ноен намира, ясно ли ти е?
-Няма как да стане. Това е цялата идея да си тук, мила. Не ми трябва да те отвличам, можех направо да те заведа при моя човек, но трябва да подмамя Ноен тук.
Ноен, моля те, каквото и да правиш не идвай тук, не ме спасявай. Остави ме да гния с години, ако трябва, но се спаси.
Телефонът на Матиа звънна и той излезе от стаята. Дълбоко в себе си знаех, че Ноен няма да ме остави тук, но исках да повярвам, че ме е забравил.
Който и да е този човек, който и да ме желае толкова силно, не е нужно да замесва и други хора в това.