На шега

Разкарай се

Изминаха две седмици след разговора ми с Тони. Обсъдихме доста неща. Обясни ми, че не е сигурен в чувствата си и това ме ядоса до безкрай. Или харесваш някого, или не.
Останахме приятели, но се чувахме по-рядко, отколкото с останалите от къщата му. Да, ближих се с много хора от ТикТок, най-вече с брата на Тони-Ондреаз. С момчетата от The Sway House станахме като семейство.
Тъй като ми оставаше малко свободно време от срещи, интервюта и работа, го прекарвах с разходки по-често. Близо до нашия квартал беше нещо като ,,гетото" на Лос Анджелис, само там не стъпвах.
До една Сряда, когато момчетата бяха твърде заети да снимат YouTube видео, в което нямах желание да участвам. Исках да си почина в свободното си време.
Винаги ми е било любопитно какво има в този ,,страшен" квартал. Не изглеждаше зле въобще, дори изглеждаше доста богат. В България всеки квартал изглежда по-беден от този, за това се изненадах. Видях, че има магазин в края на улицата, за това реших да отида да си взема кола, така или иначе съм излязла навън. Приближих се към сградата и видях, че пред магазинчето са седнали три момчета, които изглеждаха доста странно, но реших да не им обърна внимание.

(Така изглеждат момчетата).
Те ме изгледаха много странно, докато минавах покрай тях. Този, който бе седнал по средата се усмихна много странно и някак зловещо. Подминах ги без да казвам нищо. Влязох в магазина и си взех кола, платих я и не можех да ме забележа колко странно ме гледаха всички хора около мен. Все едно бях извънземна или привидение за техните очи, точно така се чувствах в този момент. Взех кенчето кола и излязох навън. Момчетата ги нямаше. Някак си отдъхнах и тръгнах по-нагоре по тясната улица. По улицата не се виждаше жива душа, за толкова голям квартал как е възможно един човек да няма. Огледах се наоколо и отпих от кенчето с колата, докато изкачвах баира нагоре към Бог знае къде.
Изведнъж едно от трите момчета по-рано, с по-тъмната кожа, изскочи пред мен и ми се усмихна някак подло. Отстъпих крачка назад и се блъснах в някого. Обърнах се рязко назад и видях второ от тези три момчета да ми се усмихва по същия начин.
-Я вижте, момчета,-третото момче с бялата коса излезе от една уличка.-днес е хубав ден за нас. Богатите идват на посещение.
-Кои сте вие?-попитах изплашено.
Момчето с тъмната кожа ме хвана за китките и притисна ръцете ми силно към тялото си. Стиснах зъби, защото ме заболя и опитах да се боря, но без успех.
-Разкарай се!-извиках силно.
-Момчета, по-нежно с гостите ни.-обърна се към тях бялокосото момче.-Дръжте се прилично с аристокрацията, моля.
-Каква аристокрация? Добре ли сте?