На шега

Матиа

Часовете се точеха бавно между тези четири бели стени. Нямах нито телефон, нито часовник и не бях яла от няколко часа, в стаята нямаше прозорец и единствената светлина, която получавах, е от една малка лампа бегло осветяваща стаята.
Нямаше гледа от двете момчета, нито пък се чуваха гласове. Предположих, че или спят, или съм напълно сама в къщата. Опитах се да размърдам стола в очит да изхлузя едната си ръка от хватката на колана, но вместо това паднах на земята и останах така в продължение на няколко минути.
Черната врата се и пусна слънчевата светлина да огрее лицето ми. Аз притворих очи, защото болката ги прониза. Чух стъпки право към мен и усетих как някой ме вдига от земята. Момчето ме погледна в очите и за миг спря да се движи. Сякаш ме познаваше и му беше жал да ме гледа така.
Рязко дойде на себе си, когато се трясък от врата зад нас. Двамата се обърнахме, а пред нас седеше високо, стройно момче с рошава коса, тъмна кожа и тъмни очи. Той се усмихна и се приближи към нас. Другият с маската се отдръпна от мен и бързо се изниза от стаята като вятър.
-Боже, наистина си много красива.-отбеляза високото момче.
Само той от всички е без маска, все едно не му пука дали ще го издам или не. По ръцете му имаше белези, татуировки, а около врата му окачени верижки като на затворник.
-Мога да разбера защо Ноен те е харесал, ти си страшна.-той се засмя надменно.
Ако нямах превръзка на устата така щях да го насмета, дори бях готова да умра, ако се налага. Ще ми се да бях послушала Тони и да се бях махнала, но едва ли щях да се спася. Сигурно знаят и къде живея.
-Позволи ми да ти се представя,-той се поклони насреща ми и се усмихна.-името ми е Матиа, може би ти е познато вече.
Това ли е Матиа? Самият той. Мислех, че е в затвора, така ми каза Ноен. Какво прави тук и какво иска от мен? Не изглежда толкова страшен, колкото груб и бойствен.
Можех да усетя как сърцето ми прескача като лудо, а дланите ми се потят. Какво да правя сега? Забърках се с престъпник. Не, не, не. Не точно така си представях да живея живота на ТикТок звезда.
-Чувствай се като у дома си, ще поостанеш още дълго време при нас. Ще се постарая да имаш всичко нужно и необходимо. И не си помисляй въобще да бягаш. От мен никой не е избягал....поне не и жив.
Затворих очи и се опитах да се пренеса на някое хубаво място. Молех се Ноен да е тръгнал вече по петите ми заедно с Атикъс, дори и Корадо ще се зарадвам да видя сега, но силно се надявам някой да дойде за мен скоро. Само надежда ми остана.