На шега

Отговори

Вече от три играя играта на Ноен и честно да кажа не се оплаквам. Държи се много добре с мен, както и Атикъс и Алехандро. Ходя в квартала, когато поискам и хората по улицата ми се усмихват много приятелски.
Колкото до Ноен все още не е поискал нищо физическо-не целува, не ме докосва, просто си говорим. Може би не е толкова лош.
Сега идва на темата как реагираха момчетата от Sway. Изненадващо добре, не бяха доволни, но не казаха нищо по темата.
Не мога да кажа същото за Корадо, той въобще не беше доволен и си го показваше.
-Защо точно с него, Лина?-питаше той.
-Харесвам го, Корадо.-отвръщах.
Не ми харесваше да лъжа собствения си брат, но сделката си е сделка. Освен това Ноен изпълни своето условие и ми осигури всичко, от което имах нужда. Дори се отвори пред мен за опасните хора в този спокоен и така любим квартал.
-Този квартал е голям канал за трафик на наркотици и хората си пазят стоката.-обясни Ноен, докато седяхме пред дома му.
-Кажи ми името му.-погледнах го.
-Матиа. Безпощаден, груб, мога да кажа, че дори аз понякога се плаша от него.
-Ти?-засмя се.-Ноен, който не мигва дори пред хората, ти се страхуваш от него?
Сръчках го леко в ребрата. Той се засмя и обви ръцете си около тялото ми, дръпна ме към себе си и ме прегърна силно, докато аз се смеех. Това беше първият ни физически допир. Ако това е имал предвид под това да ме използва съм съгласна с условията.
-Как приеха новината онези клоуни от твоята къща? Бяха ли бесни?
-Защо се мразите толкова?
-От самото начало не ги харесах. Видях що за стока са и това не е по мой вкус, съвет от мен-внимавай какво им споделяш.
-Добри момчета са.
Вярвах на думите си, особено щом става въпрос за Джейдън. Той е най-близкият ми сред тях. Не би ми направил нищо лошо.
Двамата с Ноен се разхождахме по плажната ивица близо до квартала, тъй като много исках да я видя. Отражението на Слънцето бавно потъваше в кристално чистите води. Хората бягаха насам-натам, плюваха или караха сърф. Толкова много исках и аз да съм сред тях, но с цялата тази работа покрай ТикТок нямам време.
Двамата седнахме на пясъка, говорехме си и отворихме кенчетата с кола, които Ноен бе взел от магазина по-рано. Можех да усетя как телефона ми вибрира в задния джоб. Взех го в ръце и видях купища известия от Инстаграм. Отворих ги и видях името на Тони да изскача на екрана. Какво по ..?
Тони🙁:Лина, къде си?
Аз:С Ноен съм.
Тони🙁:Ноен? Какво правиш пък точно с него? От къде го познаваш?
Аз:Той ми е гадже, Тони.
С това приключих разговора и заключих телефона си. Ноен ме погледна объркано, но аз се усмихнах и помахах с ръка пред лицето си, за да покажа, че не е нищо важно.