На шега

Прогрес

Изминаха две години, откакто аз и брат ми живеем в Лос Анджелис. Трябва да призная, че въобще не ми беше лесно да свикна с нов език, нова култура, нови хора, но смея да кажа, че се справям.
Все още живея и работя при Глория заедно с брат ми и няколко деца на нашата възраст.
Нека ви запозная с тях. Първо започвам с внучката на Глория и моята най-добра приятелка-Каролина. Прекрасно момиче, изключително красиво и също като баба си има огромно сърце. Обожавам я.
Следващият човек се казва Том, момче, което идва чак от Колумбия споделяйки същата съдба като моята. Майка му се разболява от рак на гърдата и слава Богу сега е добре, но парите в семейството не стигат, за това Том се мести да живее тук.
Последният човек, когото искам да ви представя се казва Алекс. Изключително забавен младеж с много остър ум, голям и развит интелект, но за нещастие пристрастен към наркотиците. Както може би повечето от вас знаят в щата Калифорния е позволена употребата на трева или още казано марихуана, за това Алекс пуши тревата като обикновена цигара и не се притеснява. Ако беше само трева нямаше да се тревожа, но до преди 5 месеца Алекс посягаше към много по-сериозни неща.
Всеки от нас е пристрастен към нещо, което му вреди. Алекс към наркотици, Том си пада по алкохола, Корадо има слабост към разврата, аз към цигарите, а Каролина обожава парите и властта. Именно тези пороци ни правят хора, но просто не мога да преживея факта, че второто ми семейство, най-близките ми хора в момента, едва ли не сериозно посягат на живота си. Чрез дълги разговори с момчетата успях да постигна желаното-Том не е близвал алкохол по-силен от бира, а Алекс не е приемал нищо повече от един масур с трева. Гордея се със себе си до някаква степен.
Макар всички лоши неща, които сме преживели, все още се държим и гледаме само напред. Всеки към целта си. Не знам много за Алекс, нито каква е причината да дойде тук чак от Канада, но знам, че не е, за да пуши трева, когато поиска.
Работата с тези хора винаги е забавна и всеки ден е ново приключение. Глория се грижи за нас, като нейни собствени деца и ние я третираме като приятел. Освен Алекс, той винаги ди намира някаква причина да се закачи с нея. Двамата са като куче и котка, винаги се лаят. Той я нарича стара, а тя му лепва един шамар през врата.
Знам, че колкото и да не го признават, биха направили всичко един за друг. Биха се хвърлили в огъня, ако се налага, защото ние сме едно малко и много шантаво семейство.