На шега

Лудост

Тони се приближи към мен и ми се усмихна топло, както в първия ден, когато го видях за първи път. Аз все още седях вързана на стола и го гледах право в очите, бях на път да се разплача, но се сдържах.
-Защо направи всичко това, Тони?-попитах, а гласът ми се пречупи от тъга.
-Нима не разбра, Лина?-той наведе глава и усмивката му изчезна.-Обичам те.
-Ако ме обичаше нямаше да ме подложиш на всичко това. Нямаше да ме оставиш да седя затворена гладна в една призна стая в продължение на дни, може би седмица.
-Направих го от ревност!-провикна се той и скулите му помръднаха.-Когато разбрах, че си с Ноен просто не се сдържах. Искам да го затрия и повече никога да не го видя до теб.
Това е пълна лудост! Когато аз умирах за него, той ме отблъсна, а сега едва ли не плаща на хора да ме отвличат от ревност.
Виждам в погледа му, че нещо не е наред, може би приема някакви наркотици. И преди съм виждала хора под опиятия, знам че не мислят трезво. Точно от него никога не съм го очаквала. Мамка му, Тони.
-Не разбирам,-прошепнах.-много добре знаеш, че те харесвах. Защо ме отблъсна, ако си имал същите чувства към мен?
-Бях изплашен и объркан, окей?-отвърна той.-Ти дойде в живота ми и коренно го промени. Ти си това, което съм търсил.
Чувствата ми към Тони отдавна изчезнаха, той сам ме предизвика да ги убия, но ми хрумна идея. Мога да използвам неговите към мен, за да се освободя и да си тръгна. Само трябва да измисля как да го залъжа, че и аз имам чувства. Нямам време да мисля много, трябва да побързам.
-Тони, ако наистина ме обичаш, ще ме пуснеш да си тръгна.-казах.
-За да се върнеш при него?-засмя се той.-Не това никога няма да се случи.
Тогава ми хрумна. Ще му кажа, че това между мен и Ноен не е било истинско, че е било лъжа. Така ще се успокои и може би ще ме пусне. Само трябва да се успокоя.
-Между мен и Ноен няма нищо!-извиках.-Само играехме игра заради сделката ни.
-Сделка?-попита той объркано.
-Трябваше да се преструваме на гаджета, за да го издигна, а той ми позволява да ходя в квартала им, когато пожелая. Няма любов, няма нищо, дори не ме е докосвал.
Това до някъде е истината. Ноен никога не ме е целувал или докосвал по-интимно, всичко беше сделка, но не мога да кажа, че ми е неприятно. Той се грижеше за мен, даваше ми нужното внимание, държеше се много добре с мен. По-добре, отколкото Тони някога се е държал.
Ако преди месец някой ми беше казал, че ще седя на стол завързана, отвлечена от Тони щях да му се изсмея в лицето, защото смятах това момче за Бог, но сега разбирам, че нещо в него е много сбъркано.
-И въпреки това няма да те пусна,-каза той.-ще ти е по-добре тука мен.
Тони ми обърна гръб, излезе от стаята и заключи вратата след себе си. Едва сега си позволих да заплача. Надявах се сълзите магически да ми помогнат да се измъкна, но за мен вече нямаше надежда. Брат ми сигурно не знае къде съм, казах на Ноен да не идва, момчетата от Sway сигурно не се вълнуват, че ме няма. Обречена съм.