Обади ми се

95 6 0
                                    

Вече две седмици живея в новия си дом с момчетата. Оказаха се доста готини и много разбрани за възрастта си. Всеки си вършеше задълженията, знаеха какво е лично пространство и уважаваха моето, тъй като аз съм единственото момиче в къщата. Пускаха някой глупав базик за цикъла ми и как трябвало да се крият от мен всеки месец, но не се почувствах обидена, дори ми беше много забавно с тях.
Всичко вървеше добре, чувах се с нашите, с Глория, с приятелите ми почти всеки ден, а Алекс подписа договор за наш мениджър.
Единственото, което много ме тревожеше бе Тони. Не ми се беше обаждал, не ме е търсил изобщо, не ми е писал и тезата ми, че ме е използвал само за клиповете се потвърди. Бях ядосана и в същото време много тъжна, не знаех какво да мисля.
През главата ми преминаваха много мисли, които ми пречеха да спя нощем. Щом затворя очите си образът на Тони, който ми се усмихва добронамерено, се показва и стопля душата ми. Как може да съм толкова обсебена от някого, който дори не помни името ми, който не ме търси и не се вълнува какво правя, или как съм?
Мразех се всеки път, щом се връщах към онази нощ в стария ни дом. Нежното докосване на Тони по гърба ми, внимателното му отношение. Фактът, че се погрижи за мен, а не беше длъжен.
-Добре,-Джейдън седна срещу мен.-казвай какво ти има.
-Моля?-обърнах се към него излизайки от зоната на мислите си, погледна го объркано.
-Видимо нещо те тревожи. Постоянно си разсеяна, все се заглеждаш в някакви точки на стаята, почти не говориш. Знам, че има нещо. Не ми излизай с ,,добре съм".
-Сериозно, добре съм.-усмихнах се.
Много исках да споделя на някого за тези мои мисли. Исках за момент да чуя нечия гледна точка, някой да ми каже, че греша или че съм права. Не познавах тези момчета толкова добре, но знам, че мога да им имам доверие. Точно преди Джейдън да стане от леглото ми и да ми обърне гръб, аз реших да проговоря най-сетне:
-Всъщност...има нещо.
-Слушам те.-той седна обратно и ме погледна с широка усмивка на лицето си.
-Преди да дойда при вас се запознах с едно момче, също от ТикТок. Мислех, че може би има нещо към мен, защото се държеше много по-различно с мен, но след това се усетих, че ме е използвал само за гледания.
-Свиквай с този начин на живот, защото това те чака от тук нататък. Не знам кое е това момче, не е и моя работа, но съм сигурен, че не си струва да мислиш за него, не и след като знаеш какво е направил.
Джейдън е прав, наистина не бива да мисля за Тони, но не можех да спра. Мисълта, че е играл игра с мен през цялото време и ме е въртял на малкия си пръст ме побърква.
Нима съм толкова глупава? Нима съм толкова нищожна, че всеки може да прави, каквото си иска с мен?

На шегаTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang