На шега

Не е сбогом, а довиждане

На следващия ден целият ни багаж бе преместен в голямата къща, където ще живеем от сега нататък.
Аз и Корадо се отбихме да вземем Алекс и да оправим документите си за напускане. Когато видях лицето на Глория колко бе тъжно и измъчено, сърцето ми се разби на хиляди парченца. Не мога да повярвам, че трябва да обърна гръб на най-близките си хора в Лос Анджелис, които ми подадоха ръка в нужда и ми дадоха дом. Глория,Хуан, Том и Каролина се наредиха в един ред и минахме да се прегърнем запоследно.
Когато стигнах до Глория вече не можех да сдържам сълзите си. Прегърнах я силно и позволих на сълзите ми бавно да се стекат по белите ми бузи. Тя ме притисна към себе си и нежно погали косите ми.
-Всичко е наред, мила,-прошепна тя до ухото ми.-не ви се сърдя. Винаги сте добре дошли тук, това е вашият дом.
-Благодаря ти за всичко, Глория,-казах.-не мога да кажа сбогом. Просто не мога.
-Не е сбогом, а довиждане. Можете да идвате, когато поискате. Ще ви чакаме.
Това е много типично за Глория, с нейното голямо сърце винаги прощава, дори на най-грешните сред нас. Винаги е била точна и разбрана, винаги е била до нас.
По радиото тръгна песента Let me down slowly  и някак си беше много тематично.
Огледах се наоколо, за последно погледнах към лицата на семейството. Можех да видя как Глория сдържа сълзите си и се усмихва през огромната болка, която изпитва. Корадо сложи ръката си на рамото ми и се усмихна леко. Не си мислете, че него не го боли, напротив. Той беше по-близък с тях дори от мен, държеше на тях много.
Прегърнах за последно Каролина преди да им обърна гръб и да си тръгна. Тя поплака на рамото ми, но обеща всеки ден да ми пише, за да не я забравя. Знам, че от всеки наш фен, тя ще ме подкрепя най-много.
Погледнах лицето и на Том. Никак не му беше лесно, особено знаейки, че Алекс и Корадо са му като братя. Момчетата се прегърнаха по братски. Алекс идваше с нас, тъй като е нашият нов мениджър. Не ме питайте и аз не знам защо се навих.
Обърнахме гръб на всички и излязохме от ресторанта. Имах чувството, че времето е спряло, че планетата не се върти. Всички около мен се движеха бавно, а облаците нежно преминаваха над главите ни спускайки сянка над нас. Погледнах нагоре към Слънцето и въздъхнах тежко. Молех се, че това ново начало ще потръгне. Искам да имам някаква гаранция, че да оставя семейството си зад гърба си е струвало.
Алекс ме прегърна обвивайки ръцете си около врата ми. Усещах как сърцето му бие по-силно и по-бързо от моето. Сложих ръка върху неговата и му се усмихнах.
-Спокойно, Лина,-каза той.-всичко ще бъде наред. Само трябва да продължим.
-Да.-отвърнах.
Всично ще бъде наред. Повтарям си го от много време. Повтарях си го още като дойдох в Лос Анджелис, когато започнах работа при Глория и когато записах първото си видео как пея. Ако тези думи са обещание, то тогава искам Бог да ми го даде днес, сега, в този момент.