На шега

Корадо се върна

Турнето приключи и през по-голямата част от времето си прекарвах на тръни. Ноен не ми се разсърди след разговора ни онази вечер за мое щастие, но определено мога да кажа, че усещах болката му през океана.
Корадо се върна на третия ден. През цялото време бях включена в него, прегръщах го силно и отказах да го пусна.
-Пиявица.-присмя ми се той.
-Млъкни.-засмях се.
Двамата седнахме на една площадка близо до нашата къща. Често като деца ходехме там да си споделяме тайни, за да не ни чуват мама и татко. Корадо ми обясни, че не знае какво са намислили Ноен и момчетата, но му е пределно ясно, че ще е много лошо.
-Колко време ще седим тук?-попита той.
-Всъщност точно това исках да ти кажа.
Той запали цигара и ме погледна в очите, много мразех този поглед. Винаги ми го хвърляше, защото усещаше какво предстои и се канеше да ме разубеди. Няма да го позволя, не и този път.
-Не мисля да се връщам там.
-Тогава защо направихме всичко това, щом няма да се върнеш?-попита той.
-Страх ме е.
-Всички ни е страх, Лина, но трябва да се продължи напред, нали?
-И какъв е смисъла, щом хората не са ми виждали лицето от месец? Сигурно даже са забравили коя съм.
-Това са глупости. Знаеш ли, че милиони хора на турнето питаха къде си. Когато разбраха, че си отвлечена всички тръгнаха да създавах  хаштагове ,,върнете Лина". Не ни помогна, но поне направиха нещо.
Не се бях замисляла колко много хора ме гледат и разчитат на мен. Феновете ни обичат да гледат усмивки, но им е ясно, че и нашия живот не е лесен.
С Корадо се прибрахме и аз се затворих в стаята си. Взех китарата си и засвирих, не го бях правила от много време. Изпях песента on my own, защото я чувствах много близка до мен в момента. Само звукът на китарата ме успокояваше в този момент. Мисълта, че Ноен и момчетата в момента може би се забъркват с Матиа заради мен ме побърква.
Не искам нещо са им се случи. Не иска да пострадат заради мен. Няма да си го простя.
Отворих телефона си и писах на Джейдън, защото знаех, че само той ще ми отговори по това време. Часа в Л.А е 5 сутринта.
Аз:Джей, отменете плана.
Джейдън🤠: Защо?
Аз:Не рискувайте заради мен. Така или иначе няма да се върна там.
Джейдън🤠:Как така няма да се върнеш? Имаме нужда от теб, Лина.
Аз:Твърде изплашена съм.
Джейдън🤠:Имаш ли ни доверие?
Аз:Разбира се.
Джейдън🤠:Обичаш ли Ноен?
Аз:Разбира се.
Джейдън🤠:Тогава след два дни се качи на самолета с Корадо и се върни в Л.А. Докажи, че ни вярваш.
След два дни. Толкова скоро? Не мога да се върна там след два дни, Тони и Матиа ще ме хванат отново. Не мога да го позволя.
Аз:Няма да е след два дни...
Джейдън🤠:Точно след два дни те искам на летището. Останалото остави на нас.