На шега

Близост

Корадо трябваше да остане малко по-дълго на смяна този ден. Опитах се да убедя Тони, че може да си тръгва. Ще се справя сама. Той, разбира се, отказа и предпочете да остане с мен, докато е сигурно, че има кой да се грижи за мен. Не съм сигурна защо го прави, но компанията му беше приятна.
Бяхме седнали на кухненската маса, Тони бе приготвил кафе, защото аз едва се движех, направил е и вечеря. Стана ми много неудобно, че го карам да върши всичко вместо мен, все пак ми е гост.
Говорехме си за много различни неща като как е станал известен, какво е чувството, как стават нещата, печалба, общо взето всичко, което се случва около него. По начина му на говорене разбрах, че е доста умно и отговорно момче. Не е поредният глупак хванат от някоя улица станал известен по случайност. Можех цяла нощ да слушам всеки негов разказ за турнета, пътувания и емоцията, която изпитва около феновете си.
Всеки път, в който споменеше за хората, които го подкрепяха, очите му светваха с един малък, неповторим блясък. Не съм виждала някой да го е грижа толкова за купчина хора, които дори не познава.
Към осем часа Корадо все още не се бе върнал от работа. Почувствах се много слаба и отидох право да си легна. Тони ми донесе чаша с това и изгаси лампата, но преди да ми обърне гръб аз хванах китката му и леко го дръпнах. Той се обърна с лице към мен, усмихна се и клекна до леглото.
-Тони,-прошепнах.-дали би било възможно да останеш с мен, докато заспя?
-Разбира се.-отвърна той с тих и нежен глас.
Клепачите ми бавно натежаваха. Може да се чувствах по-добре, но умората в тялото ми не е изчезнала напълно. Отпуснах главата си на меката възглавница и направих място на Тони да легне до мен.
Лежахме един до друг, рамо до рамо, а единственото нещо, което се чуваше бе тежкото ни дишане. Не му казах нищо, не знаех какво да му кажа. Топлината от тялото му можех да я усетя дори през завивките. Получих внезапно сърцебиене, когато усетих ръката му върху моята. Беше гореща, имах усещането, че бавно прогаря кожата ми. Усмихнах се, но той не го видя, стаята беше тъмна, виждаше се само светлината от уличните лампи, която се прокрадваше през щорите в стаята ми.
Тази нощ нищо не се случи. Ако Тони бе едно от ,,онези момчета" щеше да ме използва, както си пожелае, но вместо това той предпочете просто да си седи до мен.
Клепачите ми натежаваха все повече, аз се обърнах към Тони и положих главата си на рамото му, а лявата си ръка на гърдите му.
Усетих как топлите пръсти на къдравото момче бавно преминават през косата ми до гърба ми и обратно. Докосването му бе повече от прекрасно и веднага ме пренесе в страната на сладките сънища.
Какво правиш с мен, Тони Лопез?