На шега

Промяна

Ноен все повтаряше как черното като цвят на косата не ми подхождало, за това реших да отида и да я боядисам рижава.
Докато вървях към салона, който не беше много далеч от къщата ни, усещах някого зад себе си. Не можех да се отърва от това натрапчиво усещане, че някой ме следи.
Не спирах да се обръщам и да поглеждам през рамо, защото ледени тръпки се прокраднаха по гръбначния ми стълб.
Същото се случваше и на връщане от салона и дори, докато вървях към дома на Ноен. Не можех да си избия от главата шума от леки стъпки зад гърба си, а всеки път, щом се обърнех нямаше никого. Или те се крият добре, или аз съм започнала да полудявам.
Ноен много хареса новата ми рижава коса, обеща повече да не се оплаква, че цвета не ми ходел. Алехандро и Атикъс също я харесаха много. Сближихме се доста покрай Ноен, защото си мислеха, че сме гаджета.
Дори, когато вървях към плажната ивица с Ноен отново можех да усетя онова странно чувство, че някой ме следи. Обърнах се няколко пъти, спрях на място и поех дъх.
-Какво има?-попита объркано Ноен.
-Цял ден имам чувството, че зад мен има някого. Сякаш ме следят.-обясних.
Лицето на Ноен замръзна от ужас. Той хвана ръката ми и бързо ме придърпа в една от уличките, след това минахме през още по-тесни пътища, за да излезем на главната пред неговата къща. Не знаех какво става, но щом е толкова притеснен има защо.
Двамата влязохме с къщата. Атикъс седеше на дивана в хола и погледна към нас.
-Звънни на Алехандро и му кажи да дойде тук,-каза Ноен.-но нека е внимателен.
-Дадено.-Атикъс стана от дивана и се запъти към телефона, който лежеше на масата.
Защо Ноен е толкова изплашен. Аз седях мирно като войник отстрани и се чудех какво става. Бях тиха, не задавах въпроси, но следях всяко тяхно движение. Атикъс положи отново телефона си на масата и погледна право към Ноен.
-Не отговаря.-каза той.
-Как така?-попита паникьосания Ноен.
-Не вдига, звънях три пъти.
-Окей, тръгваме.
Аз се заканих да си обуя обувките, но Ноен застана пред мен и хвана нежно ръката ми, погледна ме в очите и поклати главата си.
-Ти оставаш тук.-отбеляза той.-Обади се на брат си да го предупредиш, че тази вечер ще останеш при мен, ясно?
-Какво става?-прошепнах.
-Всичко е наред,-той целуна нежно челото ми.-просто прави, каквото ти кажа, моля те.
Кимнах с глава и грабнах телефона си, а двете момчета излязоха. Ноен заключи вратата след себе си. Набрах телефона на Корадо. Когато вдигна му казах, че ще остана при Ноен за тази вечер. Въздъхна тежко, но се съгласи. Затворих телефона и седнах на дивана. Не можех седя спокойно.