На шега

Остави мен, спаси себе си

Матиа влезе рязко в стаята затръшвайки с пълна сила вратата след себе си, но все още държеше телефона до ухото си. Сложи стола до мен и доближи телефона до ухото ми.
-Лина?-чу се глас от отсрещната линия.
Веднага познах този глас. Беше Ноен. Не можех да изрека и една дума. Стомахът ми стържеше, а гласът ми беше слаб. Едва можех да вдигна глава, но трябва да му кажа. Да го предупредя да не идва.
-Н-Ноен.-проговорих едва.
-Лина, добре ли си? Не се тревожи, аз...
-Чуй ме,-прекъснах го.-остави мен, спаси себе си. Не идвай за мен. Капан е.
Матиа се ядоса и ме удари силно през лицето, след което отдалечи телефона от мен и застана до черната врата. Бузата ми гореше от удара, а устните ми бяха посинели. Дано Ноен ме послуша този път.
-Слушай ме внимателно,-изсъска Матиа на телефона.-имаш 24 часа да дойдеш в моя дом доброволно сам, или я убивам и не ми дреме. Бях две години в затвора, мога да поседя още поне 5 там. Разбра ли?
Матиа затвори телефона и го прибра в джоба си, хвърли последен поглед към мен и се усмихна. За наказание, че зададох плана му, той изгаси лампата и ме остави да седя в тъмната празна стая.
От недоспиване и глас съзнанието ми си играеше с мен. Привиждаха ми се всякакви фигури, причуваха ми се гласове. Исках да затворя очи и отново да съм си вкъщи при Глория или при нашите. Отново да видя лицето на брат си и приятелите си, никога да не започвам този глупав ТикТок. Исках пак да съм никоя, каквато съм била винаги.

Не знам колко време мина след това, но вратата на стаята рязко се отвори и се блъсна в стената зад нея. Слънчевата светлина проникна в стаята и ме ослепи за пореден път. Матиа и двамата му главорези влетяха в стаята. Единият сложи чувал на главата ми, развърза ме и ме преметна през рамото си. Не си усещах крайниците, не успях да се боря. Кислорода под този чувал не стигаше и не можех хубаво да поема въздух. Чувах Матиа как говори с някого по телефона. Молех се това да не е Ноен.
-Промяна в плана, красавице,-той ме потупа по гърба.-поръчителят ти иска да те види.
Където и да ме водят знаех, че не е хубаво място с цветя и облаци. Който и да е този човек най-вероятно ще е по-жесток и от Матиа, може дори да ме убие. Кой знае.
Исках само да помогна на семейството си, да им дам всичко, което имам. Заклевам се, че ако успея да се измъкна, ще се върна в България и завинаги обръщам гръм на глупавага Америка.