На шега

Остани

Двамата с Тони си свършихме работа свързана с ТикТок и аз се канех да си тръгна, когато нещо неочаквано се случи.
Нечия длан се обви около китката ми и аз се обърнах рязко. Едно от момичетата,Коувър, ме гледаше с широка усмивка на лицето.
-Защо не останеш за обяд?-попита тя.-Ще ни е много приятно, особено на Тони.
Погледнах към него, беше почервенял като домат и гледаше краката си. Стана ми малко жал за момчето, но не казах нищо.
-Не мога,-отвърнах с усмивка.-трябва да ходя на работа след час.
-Работа?-възкликна Коувър изненадано.
-Да.
-Защо работиш, щом правиш пари от ТикТок, нима не ти стигат?
-Всъщност не правя пари все още.
-Тогава защо снимаш?
-За забавление.
Очевидно отговорът ми не се хареса особено на Коувър. Тя пусна ръката ми и ми обърна гръб по най-грубия и показен начин. Какво му има на това момиче, за Бога?
-Извинявай за това.-Тони поклати глава с разочарование.-Тя си е такава.
-Няма проблем.-отвърнах с усмивка.
Трябва да призная, че имаше проблем. Ако хората от ТикТок са такива като нея, то тогава не желая да имам никакъв контакт с тях...никога. Само, че няма как да кажа това на Тони, не исках да го обидя. Все пак му е приятелка, може да се засегне.
-Сигурна ли си, че не искаш да останеш за бърз обяд с нас?-попита той.-После ще те закарам, ако се нагала.
-Искам, но наистина не мога.
Тони е разбрано момче, знаех, че не би ми се разсърдил, че не съм останала за обяд.
Не можех да спра да мисля за целия ден с него. Сега, след като направихме клипове заедно, дали ще продължи да ме търси или това беше края за нас? Какво нас? Никога не е имало ,,нас", Лина, осъзнай се.
Каролина ми задаваше купища въпроси за дома на Тони. Знаеха, че бях при него днес и всички бяха много заинтересувани как е в тях. Разказах им всичко и по израженията им разбрах, че не са особено изненадани, особено от странното държание на Ковър.
-Всеки знае, че тя е кучка.-отбеляза Каролина и извъртя поглед отегчено.
-Аз не знаех.-отбелязах.
-Как се държа Тони с теб?-попита Глория.
-Добре, но какво значение има? Сигурно повече няма да ме потърси, след като получи това, което искаше от мен.
-Не говори така, дете,-Глория ме вкопчи в прегръдките се и погали косата ми.-ще те потърси, усещам го.
Вярвам на "усещането" на Глория, защото то никога не греши. Не знам как го прави, но познава всеки път какво ще стане. Като онези екстрасенси по улиците или нещо такова. Онези, които предсказват бъдещето.