На шега

Стъпки

Събудих се вечерта от стъпки, които се чуваха от долния етаж на къщата. Ноен спеше дълбоко до мен, а Атикъс се прибра в неговия дом. Опитах да събудя Ноен, но той просто измърмори в съня си и се обърна д гръб към мен. Облякох горнището му и станах от леглото. Бавно с плаха стъпка слязох надолу по стълбите, бързо се прокраднаха до кухненския плот и се скрих зад него. Видях бегли светлини от фенер в края на коридора, а стъпките става по-силни и по-близо до мен. Ясно чувах и шепот. Извадих един голям нож от шкафа над главата ми и го скрих в ръкава си.
Нищо не се виждаше в тъмнината, но по гласовете в стаята разбрах, че са две момчета долу-горе на моята възраст.
-Къде са?-прошепна единият.
-Горе,-отвърна другия шепнейки.-как ще стигнем до нея, щом Ноен е там?
-Не задавай много въпроси-действай.
Чух как двамата се качват нагоре по стълбите и това беше моят шанс. Аз се измъкнах от скривалището си и бързо се затичах към телефона, за да звънна на полицията. Усетих как студена ръка се обвива около слабото ми тяло, а другата се отпуска на устата ми и рязко стяга челюстта. Опитах се да извикам Ноен за помощ, но нито звук не излезе. Човека зад мен извади кърпа от джоба си и я постави на устата ми. Имаше силна, упояваща миризма, която бавно караше очите ми да се затварят. Преди да изпадна в транс, аз извадих ножа си от ръката и прободох човека в ребрата. Той изсъска до ухото ми и ме пусна на земята. Легнах на студения под, но бях твърде слаба, за да стана. Отпуснах тяло и съм затворила очите си. Все още чувах гласове, но не можех да помръдна.
Когато се събудих не бях в хола на Ноен, дори не бях в неговата стая. Огледах се наоколо в празната стая с бели стени и черна врата. Главата ме болеше толкова много, виеше ми се свят и ми се повдигаше.
Не знаех къде съм и имах много бегли спомени какво точно се случи. Не знаех и колко време съм била в безсъзнание.
Черната врата се отвори бавно и през нея влязоха две момчета. И двамата високи с тъмни кожи, а на лицата им маски, които покриваха всичко, освен носа, очите и устите им. Присвих очи опитвайки се да ги фокусирам. Единият беше без тениска с бинт в областта на гръбния кош. Сигурно него дъм наръгала с ножа по-рано. Той се приближи към мен и ми удари силен шамар през лицето. Наведох глава и изплюх малко кръв от прехапа Нара си буза.
-Какво правиш?-попита другия.
-Тя ме наръга.-извика превързания.
-Нямаме право да правим нищо до утре, ясно? Стой си на задника.
Исках да извикам, да ги ударя или поне да се бия за живота си, но бях твърде слаба и прикована към стола. Ръцете и краката ми приковани с кожени колани, а на устата ми превръзка. Мамка му. Свърши се с мен.