『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 2- KpopLover0396〕

¦Луд/откачен герой/ Лудница¦

-Сюзан, слизай! – чувах гласа на майка ми, който ме караше да стана от така удобното си легло и да сляза долу. Бях ужасно изморена. Стоях до късно снощи да работя върху един проект за училище.

Реших поне за още една сладка минута да затворя очи и да се насладя на момента, когато едно силно почукване по вратата на стаята ми ме стресна.

-Сюзан, мама каза да слизаш! Веднага!

-Том, махай се! И не ми крещи по този начин. Знаеш, че съм по-голямата. Имай поне малко уважение.

-Към теб – никога.

Мразя малкото си братче. Но има и такива моменти, в които и да съм му безкрайно ядосана, просто не бих позволила нищо да му се случи. И все пак това, че той знае, че не бих го наранила за нищо на света и че мама не му се кара за начина, по който ми говори, не означава, че трябва да го прави.

Но както и да е. Последният ми шанс да си почина преди с майка ми да отидем да посетим дядо си замина. Избутах бавно завивката с крака и се взирах няколко секунди в тавана на стаята си. Погледнах настрани към нощното шкафче и видях, че часът беше 7:38. Не можеше ли мама да почака още един час. Толкова ли много исках – още съвсем малко повече сън. Но не. Реалността е друга.

С нежелание се изправих и седнах на леглото. Изобщо не ми се ставаше или мърдаше като цяло. Едвам успявах да държа очите си отворени, пък какво оставаше да успея да се оправя навреме.

-Сюзан! За последен път повтарям. Ставай и почвай да се оправяш. Не искам да закъснеем за посещението при дядо ти.

-Добре, мамо. Вече започнах да се оправям.

Какъв е смисълът да бързаме. Дядо никъде няма да избяга. Буквално. Горкият е в инвалидна количка и обикновено му трябва някой да му помогне, ако иска да отиде някъде, че той самият няма сили, за да се придвижва с нея.

Така. Станах и се запътих към гардероба ми. Взех една избеляла светло лилава блуза тип поло и любимите ми светло сини дънки и започнах да се приготвям. След няколко минутки вече слизах по стълбите. Видях как майка ми тичаше наляво-надясно, заета с Бог знае какво. Баща ми безгрижно си оправяше ризата пред огледалото, а братчето ми бягаше из цялата къща, отказвайки да слуша майка ни. Тъкмо се запътих към кухнята да си взема нещо за ядене преди да тръгнем, когато майка ми ме хвана за ръката и ме поведе навън към коридора.