『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 4- -bby_flower-〕

¦Криминална история¦

-Юта, просто се успокой.-Марк отново опита да успокои момчето, но то буквално трепереше-Те просто ще ни разпитат. Знаеш, че му бяхме най-близките приятели, нормална процедура е.

-Знам, но просто... Просто ме е страх. Ами ако извъртят случая така, че да насочат следата към нас. Какво ще правим тогава?

-Това няма да се слу-- опита се да обясни по-малкото момче, но приятелят му го прекъсна.

-Не говори така. Не гледаш ли телевизия. По криминалетата много често обвиняват точно най-невинните.- момчето бе готово да се разплаче, затова Марк хвана раменете му, разтрисайки го.

-Стегни се! Гледаш повече телевизия отколкото трябва.

-Не е така...-японеца щеше да продължи да обяснява, когато вратата на кабинета на психоложката се отвори, през нея влязоха двама полицаи.

-Здравейте. Ние сме полицаите, които ще ви разпитат. За да ви е по-удобно и за да не се притеснявате толкова може да използвате имената ни, вместо фамилиите. Аз съм Тейонг, а това е Джони.- единственото, което направи другия бе да се усмихне мило и да помаха. И двамата се опитваха да предразположат младежите максимално.

Джони мило помоли Марк да го последва, за да могат полицайте да ги разпитат по отделно. В момента, в който Марк се изправи Юта не успя да сдържи импулса си да го хване за ръката. Малкото момче му прати успокоителен поглед и излезе през вратата следвайки полицая.

Оставайки сам с Тейонг, Юта започна да трепери още повече, което, разбира се, не остана незабелязано от полицая.

-Няма от какво да се притесняваш, нали знаеш.- опита се да го успокои.

-Напротив, има! Някой безмилостно уби най-добрия ми приятел, всички си шушукат, откакто той изчезна, когато с Марк минем покрай тях. Сега ще ни разпитвате и ако не намерите никакви следи ще хвърлите вината върху нас, защото ще кажете, че ние сме имали мотив.-изктещя, стъписвайки леко Тейонг. Секунди по-късно осъзна какво бе казал, затова бързо се изправи, покланяйки се-Мамка му, толкова съжалявам! Така де, без 'мамка му' частта. Извинете!- заби засрамения си поглед в земята. Изкаше да изчезне, да се изпари, за да не се излага повече.

-Всичко е наред, ясно.-гомемият постави нежно ръка на рамото му, карайки Юта да го погледне, за момент потъвайки в очите му- Няма да хвърлим вината върху вас, ако сте невинни. Разбирам, че си стресиран, изморен, изплашен, но аз само искам да ти помогна. Нека седнем и си поговорим просто като приятели, това което ми кажеш, може да ми помогне за залавянето на извършителя. Нали?- Юта кимна и двамата се настаниха в двата края на диванчето леко обърнати един към друг.