『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 3- -bby_flower- 〕

¦ Предизвикателство¦

-Дж-джони!- неуверена ръка се издигна над тълпата от хора, привличайки вниманието на високото момче. То се усмихна и се запъти към човека, който го викаше.

-Тени, толкова се радвам да те видя! Как си?- въодушевено попита, получавайки срамежлива усмивка и леко, почти незабележимо изчервяване от страна на по-малкото момче.

-Добре съм, бих казал, че вече съм стахотно. А-ами ти?- прати неуверен поглед изпод мигли. Другия преметна ръка през раменете му, двамата запътвайки се надолу по училищния коридор следвайки потока ученици отправящ се към главния изход на сградата.

-Бях леко ядосан, но сега, когато видях прекрасната ти усмивка, деня ми просто се оправи за частни от секундата.- подсмихна се, поглеждайки надолу към по-ниския, секунди по късно получавайки лек удар в ребрата.

-Джони!- възкликна пискливо Тен, изчервявайки се и скривайки лицето в шепата си, покрита от дългия ръкав на, очевидно по-голямата му, тениска.

"Колко прекрасно" помисли си по-големия. Разроши косата на другото момче и реши, че може да го засрами още повече. Той бе виновен, че Тен се превръщаше в най-прекрасното същество, когато бе засрамен.

-Само да те питам, това не е ли моята блуза?- лукава усмивка изгря на лицето му, докато гледаше нюансите червено върху Тен да стават все по тъмни и по-тъмни.

-Н-не, о-о-объркал си се.- започна да ходи бързо надолу, карайки Джони да тича, за да може да го настигне.

Когато излязоха навън се запътиха към трите момчета подпряни на оградата на училището.

-Ще излизаме ли днес?- попита Джони, получавайки три поклащания на глава и само едно ентусиазирано кимване.-Е, добре тогава. И без това Тен е единствания, който мога да понасям от всички вас.

Дойонг и Марк извъртяха очи, а Джехьон започна да си мърмори как му било поснало високият да се прави на остроумен. Тримата се изнизаха набързо, а Джони и Тен поеха надолу по алеята.

Живееха почти един до друг и винаги си правеха компания за и от училище. Съвсем близо до домовете им се намираше и един парк, в който двамата прекарваха часове след училище. Понякога пишеха дори и домашни и се прибираха чак когато слънцето бе залязло отдавна.