『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 6- 24K_JINHONG01〕

¦Митични същества¦

Последния час приключи и заедно със Зихао се отправяхме към изхода на училището, за да се приберем в сиропиталището. Слънцето печеше високо горе, времето беше само за разходки, а ние с момчетата трябваше да се приберем.

-Наистина ли трябва, Ханюл? – измрънка Жу виждайки ме да приближаваме

-Нямаме избор, иначе ще ни се кара сериозно г-жа Сю.

- Мразя онова място. Искам да пораснем всички, за да не живеем там. – продължи Шуианг скръствайки ръце и цупейки се

-Но трябва да живеем там. То е единственото място, което ще ни даде подслон. – казах разрошвайки косата му – Хайде! Може на път да спрем при кака Вава да си вземем евтини бонбони.

Радостта по лицата на по – малките момчета стигаха на мен и Зихао да оправят лошото ни настроение, но оглеждайки се сега осъзнах, че ни липстват хора.

-Хей! Знаете ли къде са Шин Лон и Зейн?

-Не, батко, а те свършиха преди –

-ХОРА!

Завъртяхме се в посока на вика виждайки двете момчета как тичат към нас. Стигнаха до нас и спряха задъхани слагайки ръце на колената си.

-Какво има?

-Трябва да видите нещо. – заговори Зейн

-Не можем. Трябва да се прибираме.

-Господи! Ханюл! Ти наистина ли искаш да се приберем там? – продължи Шин - Няма да сбъркаш.

-Аз не. – приближи се се към тях Жу – Отивам с тях

- И аз  - отговориха Зихао и Шу заставайки край тях

Стояхме така вгледани един в друг, докато не се предадох пред тях въздъхвайки. Петте момчета се зарадваха на съгласието ми и веднага тръгнахме към мястото – стъклената зала в която тренираха балерините и някой танцьори на училището ни.

-Защо сме тук?

-Има магическо стъкло – каза Шин мятайки раницата си на земята

-Шегуваш се! – засмя се Зи

-Не е шега. Покажи му, Зейн.

Младото момче също свали раницата си на земята и се приближи към единственото спукано стъкло, което когато го докосна, то потрепери като вълна.