『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 7-24K_JINHONG01〕

¦Огледален свят¦

Най – накрая дойде лятната ваканция и времето в което ще имам време за себе си. Толкова неща съм планувал за лятото, че не знам от къде да започна.

Приближавах вече мястото на което трябваше да сляза, затова изключих слушалките си и набрах татко. Опрях глава на стъклото гледащ размиващата се картина чакайки да вдигне, но отговор не получих. Опитах се да звънна и на мама, но не получих и от там отговор. Странно! Попринцип когато са заети биха ми вдигнали дори и тогава, но сега и това не се случи.

Затворих очи заслушал се в звуците на движещия се автобус и разговорите на хората, когато вибрацията на телефона не ме върнаха в реалността. Отключих го и погледнах известията виждащ, че имам съобщение от мама.

„Съжалявам, миличък, че не ти отговорихме с баща ти, но не можем да дойдем да те вземем. Вуйчо ти е там и ще те чака. Обичаме те!“

Гледах съобщението препрочитайки го отново и отново. Още в снощния ни разговор щом ми отказа да е на видео започнах да имам съмнения, че нещо става, но сега още повече ми се потвърждаваха съмненията. Исках да и се обадя, за да разбера всичко наред ли е, но поттиснах чувството на страх и съмнение осъзнавайки, че татко е с нея и всичко ще е наред.

Спирайки автобуса взех раницата си и слязох по стълбичките отивайки към задната му част, за да взема китарата и куфарът ми. Извадих ги пожелавайки приятен ден на шофьора и се заогледах за вуйчо. Виждайки го се усмихнах и бавно се отправих към него и малкият му бус.

-Здравей, Гук! Не съм те виждал от много време. – каза взимайки куфарът, за да го качи в багажника – Отново ли си взимал повече техниката си отколкото дрехи и личните си вещи?

-И аз се радвам да те видя отново.

Засмяхме се един на друг и се качихме в автомобила. Не мълчахме през целият път до вкъщи, а напротив – разпитваше ме до най – малката подробност за всичко около университета и извън него, а аз му правех по някоя шега за фигурата и новопуснатата му брада. Изглеждаше повече от странно с нея.

Щом стигнахме пред домът ми той ми помогна с тежкия куфар и се разделихме с усмивка, а качвайки го в стаята ми се заех с оправянето му.

*+-*-+*+--+*+

Оправяйки и последните настройки по музикалната ми клавиатура отпуснах глава назад на стола, но не за дълго. Звукът от ново съобщение прекъсна моментната ми отмора, ала когато го отключих съжалих, че го видях.