『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 4- _moonyuxx_〕

¦Криминална история¦

Из стаята се разнесе позната мелодия. Протегнах се, с надеждата телефонът ми да е до мен, за да спра алармата, но го нямаше. Отворих очи и се огледах бавно, прозявайки се. Намирах се във ваната. Спомних си всичко от предишната нощ и вече това не изглеждаше толкова странно. Тъй като мелодията от телефона ми все още кънтеше силно, станах и излязох от банята. Следвах звука и стигнах до кухнята, където спрях на вратата и замръзнах на място. На масата имаше труп със нож забит в гърлото.

И ето как, час по-късно, петима човека, заедно с още трима разследващи, бяхме събрани във всекидневната, докато кухнята беше препълнена с полицаи и следователи.

 -Разкажете ми всичко момчета. - спогледахме се, след което върнахме погледите си на разследващия.

 -Вдигнахме купон снощи. Пихме доста. - започна да разказва Крис, спомняйки си мътно миналата нощ. - Танцувахме, играхме разни игри, отново свързани с алкохол. Но накрая всички заспахме.

 -Значи се е случило след това? - продължиха с въпросите, а ние само кимахме за "да" и клатехме глави, когато не бяхме съгласни.

По някое време видяхме как изнасят тялото на приятеля ни, в носилка и прибран в огромен черен чувал. Аз отвърнах поглед. Беше непоносимо да гледам. Цялата ситуация изглеждаше като ужасна извадка от някой филм, но най-притеснителен беше факта, който изтъкна разговора между двама полицаи, докато ни натикваха в патрулката.

 -В квартала снощи не е имало движение по улиците. Прегледахме уличните камери.

 -Което значи само, че извършителят е някое от тези момчета.

***

От два часа седях в килията си, загледан в една точка. Още обмислях всичко от днес. Нали бяхме приятели? Кой би убил Гари? И защо? Нищо не се връзваше. Снощи се забавляваме толкова много, че изглежда за някой наистина е било за последно.

Толкова се бях вглъбил в мислите си, че изобщо не бях забелязал кога ме бяха извели от килията и бях настанен на един стол в стаята за разпит. Съвзех се едва когато чух раздразненото потропване на пръсти по масата.

   -Оливър! - чух да викат името ми и погледнах към полицая, които би трябвало да ме разпитва.