『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 3-_moonyuxx_〕

¦ Предизвикателство¦

- Съберете се! - чу се силен вик.

Всички се струпаха в кръг около лагерния огън и седнаха.

- Какво сега? - попита едно от момчетата.

- Чудесен въпрос, Ронджуни! - каза въодушевено Джони и плясна с ръце. - Време е за игра.

Чуха се множество различни звуци на разочарование и отегчение. Игрите на Джони винаги бяха придружени с множество гадни предизвикателства и обикновено се оказваха в основата на някой спор.

- Имаме ли избор или вече си решил какво ще играем? - попитах, с цел да подразня по-големия.

- Разбира се, че вече съм го измислил. Няма да оставя малката топка злоба да натоварва мозъчето си с мислене. - засмя се Джони, а аз само изскърцах със зъби.

- Правилата са прости, дори Хечан ще ги разбере.

- Хаха. Много смешно. - изсмях се фалшиво, а по-големият продължи да говори без да ми обърне внимание.

- Тук в тази прекрасна шапчица - посочи шапката в ръцете на Тен, който демонстративно я вдигна леко. - са изписани имената на всички ни. Теглите име и до утре вечер трябва да направите на човека, които ви се е паднал, нещо, което ще ви се падне от другата прекрасна шапчица. - този път Тейонг ни показа някаква шапка. - Въпроси? Не. Добре.

След като Джони приключи с обясненията, всички с неохота изтеглиха по едно листче от всяка шапка. Щом дойде моят ред, бръкнах с ръка вътре и се молех за чудо. Разгънах първия лист и...по-зле не можеше да бъде. Взех си и второто листче, но преди да го отворя отидох на брега на поточето, което минаваше край лагера ни. Прочетох написаното и се плеснах по челото. На бас, че Джемин е помагал на Джони за тази игра.Чух някой да се приближава и скрих листовете в джоба си. Погледнах нагоре, за да видя кой е, и установих, че е Дойонг. Той седна до мен и се загледа в поточето.

- Толкова ли е лошо, че изглеждаш така отчаян. - попитах, а в отговор само бяха размятани два листа пред лицето ми.

Опитах се да фокусирам написаното и след няколко секунди започнах да се смея. Имало и по-големи каръци от мен.

- Стига си се смял. - удари ме Дойонг по рамото. - Дойдох да ми помогнеш, а не да ми се смееш в лицето.