Стаята беше мрачна и всяваше страх и болка. Имаше само едно легло, малък прозорец, от който едва влизаше лъч светлина и огледало, пред което лежеше млад мъж с огнестрелна рана в слепоочието. Кръвта се бе разпръснала по огледалото, а по пода имаше голяма кървава локва. В ръката му имаше пистолет, с който явно е бил застрелян. Въпросът е кой го е използвал?
- Кой е? - попита детектив Йонг Дже колегата си Джонг Ъп.
- Ким Хим-чан. На 30 години. Живеел е сам тук. Няма близки или роднини. Работил е като рекламно лице на компания за дрехи и аксесоари. - отговори със сериозен глас Ъп.
Дже се приближи към студеното тяло, за да огледа за улики. Клекна и сложи ръкавици и извади един найлонов плик, за да прибере пистолета от ръката на безжизненото тяло на Хим-чан.
- Други улики има ли? - погледна Дже леко обръщайки се към Джонг Ъп. За да разбере отговора на въпроса си.
- Да. Претърсихме дома му и намерихме лични документи и телефон. Прегледахме списъка с последните му разговори и е звънял на Банг Йонг Гук около пет минути преди смъртта си.
- Трябва да го извикаме за разпит. Може да знае нещо. Хайде да тръгваме към централата. - двамата излязоха от къщата и се запътиха към сградата където работеха.
*-*-*-*-*-*
- Доведохте ли го? Трябва веднага да го разпитаме. - каза със строг глас шефът им Даехюн.
- Да и сега Дже ще го разпита. Да отиваме на там. - отговори Ъп запътвайки се към вратата.
Те отидоха в стаята за разпит и се настаниха на столовете зад специалното стъкло. Детектив Йонг Дже беше от другата страна и започна да задава въпроси на Банг Йонг Гук, който беше много разстроен.
- Здравей. Първо нека се представя. Аз съм детектив Йонг Дже. Доведохме те тук, за да разберем за убийството на Ким Хим-чан. - започна да говори без притеснение. - Кога за последно си се чувал с Хим-чан и за какво си говорехте?
- Сложно е за обяснение. - личеше си как не искаше да говори за това, защото беше твърде лично.
- Спокойно. Имаме цялото време. - ловко му отвърна и го обеди да разказва.
- С Ким се запознахме преди година. Станахме си добри приятели, но един ден, когато аз му казах, че имам връзка, той се отдръпна. Преди два дена ми каза, че е бил влюбен в мен и аз... аз го обидих, за което съжалявам. Опитвах се да се свържа с него, но не отговаряше на обажданията ми, нито на съобщенията. Видях, че ми е звънял минути преди смъртта си, а аз го бях пропуснал. После разбрах за случилото се. Можех да го спася. - разказа с треперещ глас Банг сдържайки се да не се разплаче пред Йонг Дже.
- Благодаря за указанията. Свободен си. - стана и се запъти към вратата, изпращайки го, за да го поемат колегите му. След това отиде при Ъп и Даехюн. - Според мен е самоубилство, заради любовна мъка.
Останалите двама се съгласиха и му показаха нещо. Беше писмо и то предсмъртно. Пишеше "Съжалявам, но не мога да живея без теб Банг Йонг Гук. Прости ми. Не искам да си с друг и не се сдържам да не се разплача всеки момент. Постоянно си мисля за теб и сърцето ми се къса. За това ще се отърва от мъките си по този начин и знай обичам те." Дже се оказа прав. Написаното потвърди предположенията им и те бяха абсолютно сигурни в това.
- Е, поне разбрахме истината. - усмихна се Ъп. Той винаги гледаше от добрата страна на нещата.
- Да. Работния ден свърши. Довиждане Даехюн. Ъп ще тръгваме ли. Не искам да закъснеем. - Ъп последва Дже като кученце.
Излязоха от сградата и се качиха в колата на дъщеря им. Да те бяха омъжени един за друг от 15 години и си имаха осиновена дъщеря. Тя ги чакаше, за да отидат на ресторант по случай завършването ѝ на 12 клас.
°×°×°×°×°×°×°×°
Край
°•°•°•°•°•°•°•° Много ми хареса. Разпита го беше описа отлично. Kim_Jinhwan_92 ❤️❤️❤️
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
