¦Луд/откачен герой/ Лудница¦
Блуткава, странно зелена субстанция се намираше в чинията пред мен. В чашата , която си почиваше от дясно на купичката, бе мътно жълтеникава течност, която, по мои изчисления, би трябвало да е вода. Не си помислях дори да докосна очевидно неизмитите прибори, какво оставаше за така наречената храна.
Вдигнах поглед и се огледах. Голяма стая. Много, много голяма. В единия ъгъл се намираше голяма врата с доста охранители до нея. На съседната стена- дълга ламарина с подноси в единия край, прибори в другия, а по средата на стената малко прозорче, което бе връзката между кухнята и столовата, в която се намирах аз. От край до край на огромната стая имаше дълги маси, или по скоро жалки подобия на маси, а от двете им страни пейки.
Излишно бе да казвам, че абсолютно всичко бе от изградено от тази отвратителна, тънка, остра и ръждясала ламарина. Дори чиниите и подносите. Нямаше да се учудя, ако разберех, че и в храната има от нея.
Стените, някога бели, сега бяха оранжево-сиви, украсени с приятен десен от петна. Всяко различно по размери, форма и цвят. Ако вдигнеш главата си и погледнеш към тавана, на своя отговорност, разбира се, защото имаше голяма опасност нещо да ти капне в окото и навярно да го инфектира, щеше да забележиш, че и той е със същата приятна разцветка като стените.
Покрай мен се чуваха единствено отвратителни мляскащи звуци на хората около мен. Освен тях бе гробна тишина. Никой не говореше. Беше... Плашещо тихо.
През две места от мен, от другата страна на масата, седеше момче което се поклащаше и сякаш си мърмореше нещо. Струваше ми се прекалено познат, но нямах представа откъде.
Като се замисля, нямах никакви спомени.
Защо съм тук?
И къде точно е това "тук"?
Как съм попаднал на това място?
Кой е този човек?
Кои са всички тези хора?
Аз дори не знаех кой съм.
Изведнъж звъненето на звънец ме изкара от мислите ми и аз видях как един пазач се приближава до мен. Свалих поглед и зърнах противно синият гащеризон, с който бях облечен. Попадайки на ръцете ми погледът ми се разшири. Не бях осъзнал, че имам белезници на китките си. Пазачът ме дръпна, изправяйки ме, и аз с ужас установих, че имам белезници и на глезените, двата чифта свързани с верижка.
KAMU SEDANG MEMBACA
『Sweet but psycho』16 days challenge
Acak16 дневно предизвикателство. За повече информация вижте нулевата глава.